Сказания за ледената планина
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Ледената планина #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-97-0
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сказания за ледената планина». Краткое содержание книги:
Книгата включва разказите „Елфът от планината“ и „Лихваря“, публикувани за пръв път преди години в сборника „Мечове в леда“, както и „Водопадът на зората“, роман, който за пръв път излиза на хартия.
— Чудовище — повтори вампирът, — огромно крилато чудовище идва от Ледената планина!
Последното той добави за учудените лица, подали се от вратите на каютите си. Хората по тия земи изпитваха суеверен ужас към планината и лесно можеха да повярват, че нещо зло се е спуснало от върхарите и.
Алтиарин обаче леко пребледня. Той прочете истината в лицето на приятеля си.
Пилигримите отново ги бяха намерили.
— Да тръгваме! — каза той на Лерта, докато Римиел хвана за ръка показалата се Алтира.
— Трябва да бягаме! — обясни бързо вампирът. Четиримата се спуснаха обратно към палубата, заедно с учудените хора, повечето от които мърмореха. Други направо ругаеха, но немалко от тях се върнаха в каютите си, за да си вземат багажа и да се приготвят да напуснат кораба.
Бяха усетили страха в гласа на вампира.
Римиел и спътниците му изскочиха на палубата. Кормчията бе спрял работа и се бе обърнал с гръб към руля, с ужас наблюдавайки как огромна и неясна фигура приближава кораба.
— Какво, в името на Томан, е това? — попита той, а в тона му прозвуча истерия.
Римиел вече виждаше ясно създанието. Призля му. Това бе огромна пеперуда, с размах на крилете поне 20 метра. От постоянните ѝ махове брулеше силен вятър, а уродливата ѝ глава оглеждаше палубата на малкото корабче под нея, сякаш търси нещо. Щом многофасетъчните и очи се спряха на Римиел, тя нададе нещо като тържествуващ съсък и се спусна към него.
Хората, излезли на палубата, се разпищяха. Неколцина сглупиха и скочиха в реката. Ледените ѝ води им изкараха дъха и ги парализираха — веднъж потънали в нея, те повече не излязоха.
Екипажът на корабчето бе реагирал бързо. Сега моряците бяха приготвили саби и абордажни куки, с които да посрещнат огромното същество. Пеперудата обаче ги повали със силните пориви вятър, навяващ от огромните ѝ криле, а от уродливата глава се чу подигравателен, хрипкав звук — като сподавена кихавица.
Алтиарин събори жена си и дъщеря си на дъските, сетне се претърколи назад и извади меча си. Римиел отскочи настрана и избегна лепкавите лапи на създанието, които хищно се протегнаха към него.
Пеперудата прелетя от другата страна на кораба, сетне се обърна и отново се насочи към тях. От гърлото ѝ излезе пронизителен, странен писък, като на щурец, свирещ през гигантска фуния.
— Вие докарахте това същество! — развика се някой. Римиел видя свещеника, дошъл сред пътниците, висок мъж с грубо лице и пламтящи очи. Позна го веднага. Този бе от духовниците, които винаги в паството си търсеха вината за всяко случило се бедствие.
Но в случая бе прав, разбра вампирът и усети да го жегва чувство за вина. С присъствието си бе привлякъл пъкленото същество на пилигримите към този кораб.
Привлечена от гласа на свещеника, пеперудата наклони странната си глава към него и изплю някакво противно лепкаво вещество, което го обгърна от глава до пети. Духовникът изпищя, сякаш са го полели с врящ катран и хукна към реката, за да скочи в нея.
Дори обаче не можа да стигне перилата — целият изгоря от странното вещество и се разпадна на купчина от неясна субстанция, която започна да се изпарява в хладния нощен въздух.
В това време пеперудата продължи полета си. Огромните ѝ криле минаха като остриета през мачтите на малкото корабче и ги събориха. Цялото корабче се разтърси от този удар. Дъските му се нацепиха, а то се наклони опасно на една страна.
Римиел скочи към руля, изблъска кормчията и отчаяно изви корабчето към брега. Това бе надеждата на всички. Ако потънеха сега, щяха да умрат, смразени от ледената вода.
Всички, освен него.
А той нямаше да преживее толкова смърт да тежи на раменете му.
Пеперудата отново пикира във въздуха. Бяха принудени да залегнат. Злокобното насекомо плю още от странното вещество в устата си към Римиел. Той с мъка избегна атаката и веществото удари палубата. Не засегна никого, но прогори дъските и слезе към долните нива на корабчето.
Всичко започна да се разпада.
Заради него.
— Имам нужда от помощта ти — каза Алтиарин, изникнал като сянка.
— Какво? — Римиел го погледна като обезумял, като с крайчеца на окото си не изпускаше неестественото насекомо. Пеперудата отново се бе издигнала във въздуха и се готвеше пак да се спусне към тях. Надаваше странни, пискливи звуци, от които го полазиха тръпки.
В това време хората бяха изпаднали в пълна паника. Мнозина скочиха зад борда, мъчейки се да оцелеят в ледената вода. Някои се пребиха в плитчините до брега, други попаднаха в ями и се удавиха, а трети се добраха премръзнали и мокри до безопасността на сушата, изпълвайки нощния въздух с проклятия.