Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
ПРОСТРАНСТВОТО
Както звукът не може да съществува без тишината, така едно нещо не може да съществува без нищото, без празнотата, която му дава възможност да бъде. Всеки физически предмет, или тяло, идва от нищото, обграден е от нищо и накрая ще се върне в нищото. И не само това, вътре във всяко физическо тяло има много повече “нищо”, отколкото “нещо”. Физиците казват, че твърдостта на материята е илюзия. Дори привидно твърди предмети, включително вашето физическо тяло, са почти 100 % празно пространство — толкова големи са разстоянията между атомите в сравнение с големината им. Нещо повече, дори и отвътре всеки атом е основно празно пространство. Останалото е по-скоро вибрационна честота, отколкото някакви твърди частици, по-скоро нещо като музикална нота. Будистите знаят това отпреди 2500 години. “Формата е празнота, празнотата е форма “, се казва в “Сутра на сърцето”, един от най-добре познатите древни будистки текстове. Същината на всички неща е празнотата.
Неизявеното присъства в този свят не само като тишина, то пронизва цялата физическа вселена като пространство — отвътре и отвън. То също като тишината може лесно да ни убегне. Всеки обръща внимание на нещата в пространството, но кой обръща внимание на самото пространство?
Вие май твърдите, че “празнотата” или “нищото”
не са просто нищо, че притежават някакво загадъчно
качество. Какво е това нищо?
Не може да задавате такъв въпрос. Умът ви се опитва да превърне нищо в нещо. Щом го превърнете в нещо, то ви убягва. Нищото — пространството — е Неизявеното като външно явление в достъпния за сетивата свят. Това е горе-долу всичко, което може да се каже за него, и дори и то е един вид парадокс. То не може да бъде обект на познание. Не може да направите дисертация за “нищото”. Когато учените изучават пространството, обикновено го превръщат в нещо и така напълно губят същността му. Не е изненадващо, че според последните теории пространството изобщо не е празно, а е пълно с някакво вещество. Ако имате някаква теория, не е много трудно да намерите доказателства в нейна подкрепа, поне докато не се появи друга теория.
“Нищото” може да стане за вас портал към Неизявеното само ако не се опитвате да го разберете.
Тук не правим ли точно това?
Ни най-малко. Аз ви давам указания как можете да вкарате измерението на Неизявеното в живота си. Не се опитваме да го разберем. Няма нищо за разбиране.
Пространството няма “съществуване”. “Съществувам” буквално означава “откроявам се”. Не можете да разберете пространството, защото то не се откроява. Макар че само по себе си няма съществуване, то дава възможност на всичко друго да съществува. Тишината също няма съществуване, нито пък Неизявеното.
И така, какво се случва, когато отдръпнете вниманието си от предметите в пространството и осъзнаете самото пространство? Каква е същността на тази стая? Мебелите, картините и т. н. са в стаята, но те не са стаята. Подът, стените и таванът определят границите ѝ, но и те не са стаята. Е, каква е същността на стаята? Пространството, разбира се, празното пространство. Без него не би имало “стая”. Тъй като пространството е “нищо”, можем да кажем, че това, което го няма, е по-важно от това, което го има. Ето защо осъзнайте пространството навсякъде около вас. Не мислете за него. Почувствайте го. Насочете вниманието си към “нищото”.
Когато направите това, във вас се извършва изместване на съзнанието. Ето причината. Вътрешните еквиваленти на предметите в пространството — мебели, стени и т. н. — са обекти на вашия ум: мисли, емоции и обекти на сетивата. А вътрешният еквивалент на пространството е съзнанието, което позволява на обектите на ума да ги има, също както пространството позволява да съществуват неща. Затова, ако отдръпнете вниманието си от нещата — предметите в пространството, автоматично го оттегляте и от обектите на ума. С други думи, не може да мислите и да съзнавате пространството — или пък тишината. Осъзнавайки празното пространство около вас, едновременно с това вие осъзнавате пространството на немисленето, на чистото съзнание — Неизявеното. Ето как съзерцаването на пространството може да се превърне в портал за вас.