Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме?
— Опасно е да оставяме тия копелета да предават, капитане. Кулата ще ги чуе, колкото и неопитни и неумели да са.
Локхарт се замисли, после го погледна.
— Сержант, обади се за миг по ВЧ, престори се, че си някой радиотехник, на когото му е писнало да му провалят почивния ден. Кажи им на фарси да млъкват, да освободят канала ни, докато направим ремонта, и че идиотът Локхарт е излетял да се свърже с четирите хеликоптера по СВЧ, че може би някой от тях е аварирал и другите са кацнали с него. Окей?
— Готово! — Вазари го направи идеално. Когато изключи, стисна главата си с ръце, болката го заслепяваше. После погледна Локхарт: — Сега вярвате ли ми?
— Да.
— И мога да дойда с вас? Честно?
— Да. — Локхарт му протегна ръка. — Благодаря за помощта. — Извади високочестотния кристал от станцията, повреди го и го постави обратно, след това извади прекъсвача на СВЧ и го сложи в джоба си. — Хайде.
Долу в офиса се спря за малко.
— Ще излитам — каза той на тримата чиновници, които го изгледаха странно. — Ще се опитам да се свържа с хеликоптерите от Бандар-е Делам по СВЧ. — Тримата не отвърнаха нищо, но Локхарт усети, че те също знаят тайната. Обърна се към Вазари: — Ще се видим утре, сержант.
— Надявам се, нямате нищо против да си ходя. Главата ме боли адски.
— До утре. — Локхарт се забави в офиса, та Вазари да има достатъчно време да се престори, че си отива, а всъщност да заобиколи хангара и да се промъкне в хеликоптера. „Щом излезеш оттук, ще трябва да се оправяш сам — му бе казал. — Няма да проверявам кабината, направо излитам.“
— Господ да помага на всички ни, капитане — бе отговорил Вазари.
63
Летището в Бахрейн: 11,28 преди обед.
Жан-Люк и Матиас Деларне бяха застанали до едно комби близо до хеликоптерната площадка и наблюдаваха пристигащия 212, засенчили очи срещу слънцето. Все още не можеха да разпознаят пилота. Матиас беше нисък и набит, с тъмна вълниста коса и половин лице — другата половина бе лошо обгорена при скок с парашут от запален самолет на алжирската граница.
— Дюбоа е — рече той.
— Не, грешиш. Шандор е. — Жан-Люк махна, за да му посочи да кацне напряко на вятъра. В момента, в който ските докоснаха земята, Матиас се втурна под роторите към лявата врата на кабината, без да обръща внимание на Шандор, който му викаше нещо. Носеше голяма четка и кутия бързосъхнеща бяла самолетна боя и бързо замаза иранските регистрационни букви точно под прозореца на вратата. Жан-Люк наложи шаблона, който бяха приготвили, нанесе черна боя с четката си и след това внимателно го отлепи. Сега вече хеликоптерът беше G-HXXI и напълно легален.
Междувременно Матиас отиде до опашката и изличи, а след това мина отдолу, за да направи същото и от другата страна. Шандор едва успя да дръпне ръката си от вратата — Жан-Люк нанесе и второто G-HXXI.
— Voila! — Жан-Люк върна материалите си на Матиас и той ги занесе в комбито, за да ги скрие под една мушама. Жан-Люк разтърси ръката на Шандор и му разказа за Руди и Кели, после попита за Дюбоа.
— Не зная, приятелю — каза Шандор. — След като едва не се блъснахме в танкера, Руди ни махна да се насочваме насам самостоятелно. След това вече не видях никого. Минах на минимален разход, залепих се за вълните и се молех. Последните минути летях с празен резервоар. Предупредителните лампи светеха… ужас! Ами другите?
— Руди и Кели кацнаха на плажа Абу Сабх, Род Родригес ще се погрижи за тях. Все още нищо от Скраг, Вили или Воси, а Мак е още в Ковис.
— Божичко!
— Oui, заедно с Фреди и Том Локхарт, или поне бяха преди десет-петнадесет минути. — Жан-Люк се обърна към Матиас, който идваше към тях. — На канала на кулата ли си?
— Да, няма проблеми.
— Матиас Деларне — Шандор. Джонсън, нашият механик.
Поздравиха се и си стиснаха ръце.
— Как пътувахте. Merde, по-добре не ми казвайте. — В същия момент Матиас видя приближаващата кола. — Неприятности — предупреди той.
— Остани в кабината, Шандор — нареди Жан-Люк. — Джонсън, върни се вътре.
Колата бе с надпис „служебна“ и спря на двадесетина метра успоредно на хеликоптера. От нея слязоха двама бахрейнци — униформен капитан от Имиграционната служба и офицер от кулата. Офицерът беше с широк развят бял дишдаш и покривало на главата, закрепено с усукано черно въже. Матиас отиде да ги посрещне.