Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Не трябва ли да се обадим на Ал Шаргаз?
— Има достатъчно време, синко. Чакам Воси или Вили. — Продължаваха да летят напред и всяко леко завихряне, всяка промяна, макар и с един децибел в шума на двигателя или трепване на някоя стрелка ги караше да се потят още повече.
— Колко още ни остава, Скраг? — Бенсън обичаше двигателите, но мразеше да лети, особено с хеликоптери. Ризата му бе лепкава и студена.
В този миг чуха в слушалките си гласа на Вили:
— Ал Шаргаз, тук EP-HBB, приближавам с EP-HGF на височина двеста, курс 140 градуса. Време на пристигане след дванадесет минути.
Скрагър изпъшка и затаи дъх — Вили автоматично бе дал пълните ирански позивни, а се бяха разбрали да опитат да минат само с последните три букви. Подчертано английският глас на диспечера бе висок и отсечен:
— Хеликоптерът, който вика Ал Шаргаз, разбрахме, че сте в транзитен полет по курс 140 градуса и, ъ-ъ, предаването ви има смущения. Моля, потвърдете дали сте, ъ-ъ, G-HYYR и G-HFEE? Повтарям, Голф Хотел Янки Янки Ромео и Голф Хотел Фокстрот Ехо Ехо?
— Очакват ни! — извика от радост Скрагър. Щеше да се пръсне от вълнение.
Гласът на Вили бе колеблив и Скрагър усети как вдига температура:
— Ал Шаргаз, тук… тук G-HY… YR…
В този момент Воси го прекъсна възбудено:
— Ал Шаргаз, тук Голф Хотел Фокстрот Ехо Ехо и Голф Хотел Янки Янки Ромео, чувам ви високо и ясно, ще бъдем при вас след десет минути, разрешете кацане на северната площадка, моля информирайте С-Г.
— Естествено, G-HFEE — отвърна диспечерът и Скрагър просто видя облекчението му. — Имате разрешение за северната площадка и се обадете на С-Г на 117.7. Добре дошли! Добре дошли в Ал Шаргаз, поддържайте същия курс и височина.
— Слушам, сър! Тъй вярно, 117.7 — отговори Воси. Скрагър веднага превключи на същия канал и го чу пак: — Сиера Едно, тук HFEE и HYYR, чувате ли ме?
— Високо и съвсем ясно, добре дошли всички, но къде е Голф Хотел Сиера Виктор Танго?
Офисът в Ал Шаргаз.
— Идва след нас, Сиера Едно — отговори Воси. Гавалан, Скот, Ногър и Старк слушаха по СВЧ на честотата на компанията, честотата на кулата също се прослушваше, всички много добре съзнаваха, че всяко предаване може да се подслуша, особено тяхното ВЧ — от Сиамаки в Техеран и Нумир в Бандар-е Делам.
— Идва на няколко минути след нас, той, ъ-ъ, ни нареди да летим самостоятелно. — Воси явно внимаваше какво ще каже. — Ние, ъ-ъ, не знаем какво стана. — В този миг Скрагър го прекъсна и всички усетиха радостта в гласа му: — Тук G-HSVT, по петите ви съм, така че разчиствайте терена…
В стаята избухнаха радостни възгласи, Гавалан избърса челото си и замаян от облекчение, промърмори:
— Слава Богу! После вдигна палец към Ногър: — Тръгвай, Ногър!
Ликуващ, младежът тръгна и едва не събори Мануела, която с вкаменено лице идваше от коридора с поднос студени напитки.
— Скраг, Вили и Ед кацат след малко — извика той на бегом, вече от другия край на коридора.
— О-о, чудесно! — Тя побърза да влезе в стаята. — Не е ли… — тя спря. Скрагър тъкмо казваше:
— … съм на един двигател, така че ще поискам разрешение да кацна направо, най-добре пригответе една пожарна, за всеки случай.
Веднага се чу гласът на Вили:
— Ед, направи завой на 180 градуса и се върни при Скраг, за да го придружиш до летището. Как си с горивото?
— Имам много. Тръгвам.
— Скраг, тук Вили. Аз ще се погрижа за разрешение за кацане направо. Как си с горивото?
— Имам много. HSVT, а? Това е много по-добре от HASVD! — Чуха смеха му и Мануела се почувствува по-добре.
Напрежението от тази сутрин, усилието, с което сдържаше сълзите си, й бяха дошли твърде много. Чуваше безтелесните гласове от толкова далеч, и все пак толкова близо; всички те бяха свързани с хора, които харесваше или обичаше, или мразеше — тези на врага. „Защото са врагове — бе казала тя ожесточено преди няколко минути и едва не се разплака, защото чудесните им приятели Марк Дюбоа и Фоулър бяха изчезнали, изчезнали, изчезнали и, о, Боже, би могъл да бъде Конроу и тогава може би… — Джахан е враг! Сиамаки, Нумир, всички те са врагове.“ А Гавалан бе казал кротко: „Не, не са, Мануела, не истински, те просто си вършат работата…“ Но тази кротост само я предизвика, вбеси я, засили безпокойството й от това, че Старк бе тук, а не в леглото в болницата — операцията бе направена едва снощи, и тя избухна: „Това е игра! За всички вас «Вихрушка» е игра, само една проклета игра! Вие сте просто тайфа момчета, които си играят на войници и мечтаят за слава и ти… и ти…“ И изтича навън, отиде в дамската тоалетна и се разплака. После бурята отмина и тя се ядоса на себе си за това, че е изпуснала нервите си, напомни си, че мъжете са глупави и инфантилни и никога няма да се променят. След това си издуха носа, оправи си грима и косата и отиде да вземе напитките.