Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Ковис: 10,48 преди обед.
Макайвър слезе по стълбите на кулата. Чувствуваше се гадно, сякаш му бяха извадили вътрешностите, и не бе сигурен дали ще успее да стигне до 206, камо ли да осъществи останалата част от плана. „Ще успееш — рече си той. — Стегни се.“
Моллата Хусаин още говореше с Киа, облегнат на колата му, с преметнат през рамото „Калашников“.
— Готови сме, господин министър — каза Макайвър. — Естествено, ако нямате нищо против, почитаеми Хусаин.
— Не, да бъде Божията воля — отвърна Хусаин със странна усмивка и любезно подаде ръка. — Довиждане, министър Киа.
— Довиждане, ваше преподобие. — Киа се завъртя и тръгна бързо към хеликоптера.
— Довиждане, почитаеми. — Макайвър подаде неловко ръка на моллата.
Хусаин се обърна, за да види как Киа влиза в кабината. На лицето му отново се появи странната усмивка.
— Писано е: „Божията мелница мели бавно, но сигурно.“ Нали така, капитане?
— Да. Но защо ми казвате това?
— Като подарък на сбогуване. Можете да го кажете на вашия приятел Киа, като кацнете в Техеран.
— Той не ми е приятел, тогава защо?
— Вие сте мъдър, че не го считате за приятел. Кога ще се видите отново с капитан Старк?
— Не зная. Скоро, надявам се. — Макайвър забеляза, че моллата погледна отново към Киа, и безпокойството му нарасна. — Защо?
— Бих искал да го видя скоро. — Хусаин свали автомата от рамото си, седна в колата и замина със Зелените ленти.
— Капитане! — Беше Павуд. Трепереше и беше разтревожен.
— Да, Павуд, една минутка. Фреди! — Макайвър махна на Еър и той се затича към него. — Да, Павуд?
— Моля ви, защо 212 са натоварени с резервни части и багаж, и не…
— Смяна на екипите — отвърна веднага Макайвър и се престори, че не забелязва как Еър се ококори. — Чакам четири 212 от Бандар-е Делам. Най-добре е да приготвите стаи за екипажите. Четирима пилоти и четирима механици. Трябва да пристигнат след около два часа.
— Но нямаме нареждане, нито причина за…
— Действайте! — Напрежението на Макайвър отново взе връх. — Аз съм дал нарежданията. Аз! Аз лично! Аз наредих на моите 212 да дойдат тук! Фреди, какво чакаш, по дяволите? Тръгвай с твоите части.
— Тъй вярно. А вие?
— Аз вземам Киа, Локхарт поема ръководството, докато се върна. Тръгвай. Не, стой, идвам с тебе. Павуд, какво чакаш, по дяволите? Капитан Локхарт страшно ще се ядоса, ако не си готов навреме. — Макайвър тръгна с Еър, като се молеше да е успял да накара Павуд да повярва.
— Мак, какво става, по дяволите?
— Почакай, докато стигнем при останалите. — Когато спряха до машините, Макайвър застана с гръб към Павуд, който още стоеше на стъпалата, и набързо му разказа всичко. — Ще се видим на брега.
— Добре ли си, Мак? — попита Еър, силно обезпокоен от цвета на лицето му.
— Разбира се, че съм добре. Излитай!
Край Бахрейн: 10,59 преди обед.
Руди и Поп Кели продължаваха да се борят в тандем с насрещния вятър, щадейки двигателите — бензиномерите показваха, че резервоарите са празни, червените предупредителни лампи светеха. Преди половин час и двамата спряха и увиснаха над морето. Механиците отвориха вратите на кабините и навеждайки се навън, отвориха капаците на резервоарите. След това развиха маркучите, пъхнаха ги в отворите и се върнаха в кабините. С помощта на импровизираните помип с мъка изпомпаха първо единия от четиридесетгалоновите варели до дъно, след това и втория. Никой от тях не бе зареждал преди по този начин във въздуха. Когато свършиха, и двамата повърнаха. Но операцията беше успешна.
Мъглата още беше гъста, морето се надигаше тежко под поривите на вятъра и след като едва се разминаха с танкера, всичко бе рутинно летяха напред, търсеха оптимална мощност, регулираха оборотите, отново регулираха и се молеха. Руди не бе виждал Дюбоа или Шандор. Един от двигателите му се закашля, но се оправи почти веднага.
Фейгънуич трепна.
— Още колко ни остава?
— Твърде много. — Руди включи СВЧ предавателя и наруши радиомълчанието: — Поп, превключи на ВЧ и прослушай — изрече той бързо и отново превключи: — Сиера Едно, тук Делта Едно, чувате ли ме?
— Високо и ясно, Делта Едно — отвърна веднага гласът на Скот. — Говорете.