Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— On у va, да вървим — каза Жан-Люк.
— Разбира се, Саид. — Шофьорът засили звука на интеркома и с едно плавно движение запали двигателя, включи на скорост и потеглиха. Беше слаб палестинец-християнин с тъмни очила и гащеризон с маркировката на компанията. — Къде трябва да отидем?
— Знаеш ли къде е плажът Абу Сабх?
— О, да, Саид.
— Два от нашите хеликоптери са кацнали там без гориво. Да вървим!
— Смятайте, че вече сме там! — Шофьорът бързо смени скоростите и подкара бързо. От високоговорителя на интеркома се чу:
— Алфа Четири?
Той взе микрофона и продължи да кара важно с една ръка.
— Тук Алфа Четири.
— Свържете ме с капитан Сесон.
Жан-Люк позна гласа на Матиас Деларне, директора на „Гълф Ер де Франс“ за Бахрейн — стар приятел от дните във френските ВВС и Алжир.
— Тук Жан-Люк, стари приятелю — заговори той на френски.
Деларне отвърна бързо, също на френски:
— От кулата се обадиха да ми кажат, че още един хеликоптер е навлязъл в системата по очаквания курс, Дюбоа или Петрофи, а? От кулата се опитват да се свържат с него, но още нямат връзка.
— Само един ли? — Жан-Люк изведнъж се разтревожи.
— Да. Движи на правилен заход по правилата за визуален полет към хеликоптерна площадка 16. Проблемът, който обсъждахме, а?
— Да. — Жан-Люк бе казал на приятеля си какво всъщност става и за проблема с регистрационните знаци. — Матиас, предай от мое име на кулата, че това е G-HTTE в транзитен полет. — HTTE беше третият от определените му опознавателни знаци. — Ще изпратя Родригес да се оправи с Руди и Кели. Ние ще поемем Дюбоа или Шандор — ти и аз. Донеси резервния комплект. Къде ще се срещнем?
— Господи, Жан-Люк, след тази работа ще трябва да се запишем в Чуждестранния легион. Чакай ме пред офиса.
Жан-Люк прие и окачи микрофона.
— Спри тук! — Камионът спря моментално. Родригес и Жан-Люк едва не излетяха през предното стъкло. — Род, знаеш какво да правиш. — Той скочи навън. — Давай!
— Слушай, аз предпочитам да ходя пе… — Останалите думи се изгубиха. Жан-Люк затича обратно, а камионът потегли рязко със свирене на гуми през портала и по пътя към морето.
Ковис, в кулата: 11,17 преди обед.
Локхарт и Вазари наблюдаваха как 206 на Макайвър се издига към планината Загрос.
— Ковис, тук НОС — предаде Макайвър. — Вече излизам от системата ви. Приятен ден.
— НОС, тук Ковис. Приятен ден — отвърна Вазари. От високоговорителя на ВЧ се разнесе глас на фарси:
— Бандар-е Делам, тук Техеран, обадиха ли се вече от Ковис?
— Няма нищо. Ал Шаргаз, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Пращене на статично електричество, после повикването се повтори, — и отново тишина.
— Смятате ли, че капитан Еър вече е на мястото на срещата ви? — попита Вазари и избърса лицето си. Отчаяно се мъчеше да бъде от полза. Не беше трудно да усети, че Локхарт не го харесва, нито пък недоверието му. — А?
Локхарт само вдигна рамене. Мислеше си за Техеран и какво да прави. Бе казал на Макайвър да изпрати двамата механици с Еър:
— Просто в случай, че ме хванат, Мак, или че Вазари ни е разкрил или издал.
— Не прави глупости, Том! И да не вземеш да идеш в Техеран с 212, със или без Вазари.
— Няма начин да се промъкна в Техеран, без да алармирам цялата система и да проваля „Вихрушка“. Ще трябва да презареждам и ще ме спрат.
„Има ли начин?“ — питаше се той. Забеляза, че Вазари го гледа.
— Какво?
— Капитан Макайвър ще ви даде ли знак, ще се обади ли, като остави Киа? — Локхарт само го гледаше и Вазари мрачно продължи: — По дяволите, не разбирате ли? Каквото и да кажете, ще го направя. Вие сте единствената ми надежда да се измъкна…
Двамата почувствуваха, че някой ги гледа, и се обърнаха рязко. Павуд надничаше иззад перилата на стълбите.
— Така значи! — рече той тихо. — Да бъде Божията воля. И двамата сте заловени в предателство.
Локхарт направи крачка към него.
— Какво те тревожи? — започна той с пресъхнало гърло. — Няма нищо…
— Заловени сте. Ти и този предател! Всички бягате, измъквате се с нашите хеликоптери!
— Предател, а? — изсъска Вазари и лицето му се сгърчи. — Я си качи тук комунистическия задник! Знам всичко за тебе и другарите ти от Туде!