Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Тогава Арагорн се сбогувал с обичния си Елронд; на другия ден се простил с майка си, с дома на Елронд и с Арвен и поел из пущинака. Почти цели тридесет години се борил против Саурон и станал приятел с Гандалф Вълшебника, от когото придобил дълбока мъдрост. Двамата предприели редица опасни пътешествия, но колкото повече години минавали, толкова по-често бродел сам. Тежки и дълги били пътищата му, на вид станал суров, когато не се усмихвал; и все пак в очите на хората бил достоен за преклонение като крал-изгнаник, когато не криел истинския си облик. Защото бродел в най-различни одежди и се прославил с разни имена. Препускал с войската на Рохиримите и се сражавал за Владетеля на Гондор по суша и море, а в часа на победата изчезвал от взора на хората от Запада и се отправял самотен към далечния Изток или крайния Юг, да опознае сърцата на добри и зли люде, да разкрива козните и лукавствата на слугите на Саурон.
И тъй накрая станал най-храбър сред простосмъртните, преуспял в техните изкуства и премъдрости, ала бил и нещо повече от тях, бил надарен с елфическа мъдрост, а лумнел ли пламъкът в очите му, малцина устоявали пред него. Лицето му било печално и сурово заради съдбата, що го чакала, и все пак в дъното на душата му се таяла надежда и от нея понякога се раждало веселие, както извор бликва от скалата.
Тъй се случило, че когато навършил чатиридесет и девет години, Арагорн се завърнал от пагубните странствувания по мрачните покрайнини на Мордор, където отново живеел Саурон, зает със зли дела. Морен бил и искал да се прибере за кратък отдих в Ломидол, преди да потегли към далечни краища; по пътя си стигнал до границите на Лориен и Владетелката Галадриел го приела в потайната страна.
Той не знаел, ала и Арвен Ундомиел била дошла да поживее за малко с майчиния си род. Тя почти не се била променила, защото годините на простосмъртните земи отминавали покрай нея, ала сега лицето й било по-сериозно и рядко звънял смехът й. Но Арагорн бил избуял и телом, и духом. Галадриел му заръчала да захвърли износените си пътни одежди, облякла го в сребристо и бяло, заметнала го със сив елфически плащ и сложила скъпоценен камък на челото му. В тая премяна той сякаш се издигнал над човешкия род и заприличал на елфически владетел от Западните острови. И тъй го видяла Арвен за пръв път след дългата разлъка и щом закрачил към нея под разцъфтелите в злато дървета на Карас Галадон, тя сторила своя избор и съдбата й била решена.
Цяла пролет бродили двамата по поляните на Лотлориен, докато настанало време за път. През вечерта на Средлетния ден Арагорн, син Араторнов, и Арвен, дъщеря на Елронд, изкачили прекрасния хълм Серин Амрот насред потайните земи и тръгнали боси по безсмъртната трева, а цветчетата на еланор и нифредил галели нозете им. И там погледнали на изток, към Сянката, сетне на запад, към Здрача, дали обет за вярност и били щастливи. И рекла Арвен:
— Черна е Сянката, ала сърцето ми ликува, защото ти, Естел, ще си сред великите мъже, чиято храброст ще я погуби. Но Арагорн отвърнал:
— Уви! Не мога да видя това, скрито е то за взора ми. Ала твоята надежда ще бъде и моя. Сянката ще отблъсквам докрай. Ала и Здрачът, о, благородна, не е за мен; простосмъртен съм и обвържеш ли се с мен, Вечернице, ще трябва да се отречеш от Здрача.
А тя се възправила неподвижна като бяло дърво, дълго гледала към Запада и накрая изрекла:
— Вярна ще ти бъда, Дунадан, и ще се отрека от Здрача. Ала там е земята на моя народ и вечният дом на рода ми. Тя безкрайно обичала баща си.
Когато узнал за избора на дъщеря си, Елронд потънал в мълчание, макар сърцето му да скърбяло и не го облекчило това, че отдавна очаквал тежката участ. Но щом Арагорн се върнал в Ломидол, той го призовал и рекъл:
— Сине мой, идат години, когато надеждата ще избледнее, а отвъд тях всичко е смътно за мен. А сега и сянка тегне помежду ни. Може тъй да е било писано, с моята загуба да се възродят кралете човешки. Затуй ти казвам, макар да те обичам: Арвен Ундомиел не ще се лиши от вечния живот за някаква дреболия. Тя няма да стане съпруга на който и да било друг освен на крал, покорил едновременно и Гондор, и Арнор. За мен дори и победата не ще донесе друго освен скръб и раздяла… ала тебе за малко ще дари с надежда и радост. Уви, сине мой! Боя се, че когато дойде краят, Арвен ще види колко е сурова участта човешка.
С това се решило всичко между Елронд и Арагорн и те повече не говорили по този въпрос; Арагорн поел към опасности и тежък труд. И докато светът притъмнявал и страх обгръщал Средната земя, докато крепнела мощта на Саурон и Барад-дур се издигал все по-висок и крепък, Арвен оставала в Ломидол, а когато Арагорн бродел по света, тя го следяла отдалеч в мислите си, изпълнена с надежда, ушила за него величествено кралско знаме, каквото можел да развее само онзи, що протегне десница към властта на Нуменорците и наследството на Елендил.