Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Хартман заедно с Райдър, навигатора на „Дамата“, се беше навел над една карта на местността. Криволичеща група езера лежаха на прекия път, свързващ сегашното им местоположение с реперната точка Сидър Рапидс. За да се стигне до нея, трябваше да се заобиколи. Според Райдър при сегашните атмосферни условия това просто не си струваше труда.
Ако СИНК-ТРЕЙН искаше да отидат по-близко до мястото, където мислеха, че може да се намира Брикман с приятелите си, беше по-разумно да продължат по междущатската граница към Давънпорт на западния бряг на Мисисипи. Но както Райдър побърза да посочи, това означаваше да се намери място за пресичане на Сидър Ривър. От друга страна, така щяха да се придвижат на седемдесет мили по-близко до главния район на претърсване, югозападно от репера Гари, Индиана.
Отиване и връщане със самолет от настоящото им местоположение плюс стандартното претърсване, когато отидат там, означаваше пътуване от над петстотин мили. Това беше неприятно близко до пределната далечина на полет на скайхок, но, което беше по-важно, означаваше също, че всеки самолет, изпратен от тях, ще бъде във въздуха повече от четири часа. Ако времето внезапно се влошеше — а при пътуването на север стана ясно, че това може да стане страхотно бързо — самолетите можеше да не успеят да се върнат на влака.
Хартман разбра ситуацията, но реши, че това е риск, с който неговите планеристи ще трябва да живеят — или да умрат. От СИНК-ТРЕЙН — вече изнервен от закъснението — той получи разрешение да промени маршрута на „Дамата“ в смятаната от него за най-добра посока, като вземе предвид състоянието на терена и преобладаващите атмосферни условия. Първото семейство искаше от него само две неща: да направи всичко възможно да върне Брикман и неговите спътници, но без да предприема някакъв курс на действие, който може да изложи на риск сигурността на ешелона. Екипажът можеше да се жертва. „Луизианската дама“ — не!
Настъпи типичното объркване, което се очакваше — такова, с което често трябваше да се справи всеки командир на ешелон.
След обсъждане на атмосферните условия с капитан Бакстър, ръководителя на въздушните операции, Хартман му каза, че са изпратени да върнат петима души, но не ги идентифицира. В първото съобщение на СИНК-ТРЕЙН се казваше, че подробности по задачата трябва да се съобщават само на база „необходимо да знае“. Когато Бакстър схвана какво се иска от неговите десет планеристи, Хартман извика Макдонъл в „седлото“ и нареди няколко души да почистят покрива.
— Да започнат от летателния дек, след това да продължат към двата края. Бързо почистване, господин Макдонъл. Самолетите трябва да са във въздуха в единадесет нула нула.
— Слушам, сър! — Комендантът сложи стека си под лявата си мишница, отдаде безупречно чест и излезе да пришпори подчинените си. Беше едър човек, доста над среден ръст за трекер, но се движеше с изненадваща бързина и подвижност.
В 09.27 часа първите два скайхока бяха катапултирани от рампите в предната част на летателната палуба секунди един подир друг. Облаци пара се носеха покрай наземния екипаж, докато връщаха пусковите скоби в стартова позиция. Други два скайхока чакаха ред на асансьорите с все още свити крила и опашки, пилотите бяха в тесните кабини с шлемове на главите и със закопчани предпазни колани. Зад задната преградна стена имаше резервоари с течен метан, с който се захранваше хиперефективният двигател, перките бяха във вертикално положение, готови да се завъртят при натискане на стартовия бутон.
Пръв излетя Гас Уайт — единственият оцелял планерист от първата среща с Плейнфолк миналата година. Гас беше назначен на „Дамата“ заедно със Стив и беше видял всички останали да умират или да изчезват за два дни кошмарно сражение. Той беше със Стив, когато планерът на Джоди избухна в пламъци, беше видял скайхока на Стив да пада в горящата нива, над която двамата бяха хвърлили бидони с напалм.
След като дойдоха попълненията — повечето новаци като Гас, им назначиха нов командир на отделение, с тригодишен боен опит. След несигурен старт, когато се беше представил в лоша светлина пред Голямото Д, Гас се беше постарал да изпълнява съвестно поставените му задачи и тъй като се натягаше за повишение, работеше упорито да стане любимец на капитан Бакстър.
Наградата за подмазването му беше назначението за заместник-командир на отделение. Пост, който не носеше никаква реална власт. Единственото, което получаваше, беше шансът да отиде там, където не беше ходил никой планерист преди него. С други думи, да води отделението при опасни акции. Тъй като постът бе съществен трамплин към по-нататъшно повишение, това бяха рискове, които Гас, като млад и амбициозен интригант, не можеше да не поеме.