Сборник "Войните на Амтрак"

Асансьорът се върна бързо и вторият скайхок също кацна.

Обикновено, освен караула, екипажът на ешелона оставаше вътре до зори, но тази вечер имаше много работа. СИНК-ТРЕЙН беше решил да презареди „Дамата“ за пътуването й.

— Ще трябва да ни вземете — каза капитанът на цистерните на Хартман с обезоръжаваща честност. — Няма никакъв смисъл и двамата да завършим със задници, затънали в снега.

„Дамата“ вече беше попълнила запаса си от водородни гранули по време на престоя в попътната станция Пуебло и сега Хартман трябваше да закачи две от цистерните — по една във всеки край — до силовите вагони. Другите две щяха да бъдат оставени на границата между подземния свят и повърхността при Монро/Уичита в случай, че „Дамата“ трябва да дозареди при пътуването си на юг към депото на ешелона във форт Уърт. Беше успокоително да чуе, че СИНК-ТРЕЙН мисли, че ще се върнат.

Хартман и хората му се заловиха за работа, подпомогнати от екипажа на цистерните и шестдесет и четиримата пионери от попътната станция Пуебло. Повечето от тях бяха превъзмогнали първоначалното си лошо настроение от неочаквано отложената им отпуска, но каквито и да бяха чувствата им, сега те се включиха в изпълнението на задачата заедно с домакините си.

Шепа пионери, ръководени от един заядлив лейтенант — казваше се Мат Хармър, и един видеокомуникационен — Дийк Хейуд, още в началото си предложиха услугите доброволно. Бък Макдонъл, известен повече като Голямото Д, комендантът на „Дамата“, събра останалите преди „Дамата“ да започне прехода през Мисури и бащински им съобщи с дрезгавия си глас, че съчувства на незаслужено тежкото им изпитание. Те били, както се изрази той, „изтеглили погрешния край на сламката“.

Обаче (и тук тонът и темпото на речта му се промениха) сега имали цели два дни, през които да се адаптират към ситуацията и/или да плачат сърцераздирателно. Оттук нататък той не очаквал да има недоволна тълпа кръглолики женкари, тъпоумни, с насрани задници, с пикливи мозъци пионери, които само лежат, тъпчат се и се чукат.

Независимо от ранга и квалификацията си отсега те били под негово командване и трябвало да изпълняват всички задължения до дебаркиране. Никакво отпускане или симулиране нямало да се търпят и всеки болен, който не бил умрял, много скоро щял да пожелае последното. Така че по-добре да се залавяли за работа. Веднага…

Преминаването на ешелона през Мисури държа и двата екипажа ангажирани за следващите двадесет и четири часа. Шестнадесетте вагона на „Дамата“ плюс двете цистерни трябваше внимателно да бъдат натоварени един по един на управляем сал. Салът беше монтиран на двайсет големи надувни понтона и задвижван от свръхмощни двигатели. В Тексас, вътрешния щат, няколко реки имаха постоянни понтонни мостове, направени от такива възли, много други бяха монтирани на ключови места в по-сигурните райони на външните щати.