Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Конструкторите на ешелоните бяха решили проблема за тягата със задвижване на всяко колело с електрически мотор. Във всеки вагон имаше аварийни акумулатори, които можеха със собствена енергия да го движат напред или назад. И двата комплекта колела бяха управляеми и движението на вагона можеше да се контролира от оператор на борда или извън него посредством централен пулт.
Това правеше сравнително лесно гарирането на влака в депо или пренареждането на вагоните в съответствие с операционните изисквания. То също позволяваше отделните вагони да бъдат качвани и сваляни на салове, без да трябва да бъдат прикачени към тяговите вагони.
След като бе прекомпозирана, „Дамата“ се отправи на север по старата магистрала 35 на САЩ, свързваща реперна точка Канзас Сити с реперна точка Демойн. На този участък графикът на Райдър започна да се нарушава. Първите снежинки започнаха да падат, когато бяха близко до щатската граница Мисури/Айова и скоро средната им скорост падна на около 8 мили в час. Драматичното намаляване на скоростта се дължеше на нарастването на снежната покривка, която забулваше естествените опасности на терена, и на факта, че избраният маршрут беше осеян с малки притоци, които течаха на югозапад към река Мисури или на югоизток към Мисисипи.
Близо до Демойн — снежната покривка достигаше до осите на колелата — на командир Хартман му хрумна гениалната идея да използва акумулаторите за получаване на прегрята пара, която, пусната през дюзите, да разтопи снега и да разчисти пътя. По този начин най-малкото щяха да виждат върху какво се движат. Дюзите, монтирани за отблъскване на атакуващи отблизо мюти, бяха под ъгъл да покриват долната част на влака, без да разтопяват армираните гумени колела. Щом с пара за секунди можеше да се сваля човешка плът до кокал, снегът не трябваше да представлява никакъв проблем.
Така и се оказа. Като всички блестящи идеи, и тази беше невероятно проста. Причината никой да не се сети досега беше, че не бе имало такъв проблем. Имаше само един недостатък — системата от дюзи за прегрята пара не беше проектирана за продължителна работа. Това означаваше чести спирания за пълнене на цистерните с вода, което на този участък от пътя означаваше напълване със сняг. Продължиха напред през тъмни като катран нощи и дни със зловещ сумрак, който се просмукваше през безкрайното сиво облачно покривало, толкова натежало от сняг, че изглежда, щеше да падне от собственото си тегло. Със светещите предни прожектори и нос и страни, обгърнати от облаци съскаща пара и въртящ се сняг, „Дамата“ приличаше на чудовището от Лох Нес, заобиколено от разпенена вода.
Късно следобед на 21 ноември стигнаха до Айова Сити на двадесет мили южно от Сидър Рапидс с пет дни закъснение от разписанието и почти девет дни след уговорената под душа среща на Хартман с полковник Мари Андерсън. При пристигането в реперна точка Канзас Сити светлината стана още по-оскъдна. Тук също валеше. Силно…
През следващия ден валя без прекъсване четиринадесет часа и снегът покри лещите на телевизионните камери, които служеха за прозорци към света. Под зоркото око на Голямото Д групи трекери и пионери от Пуебло се бореха да поддържат покрива чист — използваха маркучи с пара и подомиячки. Беше неблагодарна задача — като събиране на опадала шума при есенен вихър — и сутринта на 23-ти отново ги чакаше дебел цяла педя бял килим.
Този път обаче командата на покрива работеше под спокойно синьо небе. Повечето трекери не бяха очаровани от гледките и звуците над земята, но сега гледката беше величествена и няколко души — включително Дийк Хейуд от Пуебло, който беше запален по облаци — излязоха горе просто да погледат и да напълнят дробовете си с чист студен въздух.
През дни като този, размишляваше Дийк, е трудно да се повярва, че земята все още е обгърната от атмосфера, която трябва да се филтрира, преди да стане безопасна. Според Първото семейство няколкото дълбоки вдишвания вече бяха съкратили и без това краткия му живот с няколко месеца.
Какво пък, по дяволите. Нали всеки умира от нещо. А ако си трекер, е пределно ясно, че няма да достигнеш пределна възраст…