Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
— Не се оплаквам — каза Хулия, изучавайки събеседника си през завесата от цигарен дим. — Приятелите ми се грижат за мен, намират ми поръчки. Освен това по този начин оставам независима.
Монтегрифо я изгледа внимателно.
— Във всяко отношение ли?
— Във всяко отношение.
— В такъв случай сте една щастлива млада жена.
— Може би. Но и работата ми не е малко.
— „Клеймор’с“ има редица проекти, които налагат намесата на експерт като вас. Какво ще кажете?
— Не виждам нищо лошо в това да го обсъдим.
— Прекрасно. Бихме могли да се срещнем за по-официален разговор след няколко дни.
— Както искате. — Хулия го загледа продължително и не успя да потисне ироничната усмивка, която се плъзна по устните й. — А сега вече можем да поговорим за Ван Хойс.
— Не ви разбрах?
Хулия изгаси цигарата си и се понаведе към Монтегрифо.
— Ван Хойс — повтори тя отчетливо. — Освен ако не възнамерявате да вземете ръката ми в своята и да ми обясните, че съм най-прекрасната жена, която някога сте виждали, или нещо очарователно от този тип.
— С удоволствие, но никога не говоря за такива неща преди кафето — поясни той. — Въпрос на тактика.
— Тогава да поговорим за Ван Хойс.
— Да поговорим. — Монтегрифо я изгледа внимателно и тя забеляза, че устните му се усмихват, но кафявите му очи са напълно сериозни и гледат подозрително. — Носят се разни слухове — знаете как е. В нашия свят всеки познава всекиго и клюките са неизбежни. — Той въздъхна, като че не одобряваше току-що описания свят. — Разбрах, че сте открили нещо в картината. Ако това, което чух, е вярно, става дума за нещо, което може значително да вдигне цената й.
Лицето на Хулия беше напълно безизразно, но й беше ясно, че това няма да бъде достатъчно, за да заблуди Монтегрифо.
— Кой ви е говорил такива глупости?
— Едно пиленце. — Аукционерът поглади замислено дясната си вежда. — Но това е най-малкото. Важното в случая е, че вашата приятелка, сеньорита Рок, явно има намерение да ме изнудва.
— Не разбирам за какво говорите.
— Убеден съм, че не разбирате. — Усмивката на Монтегрифо беше все така лъчезарна. — Приятелката ви иска да намали процента на „Клеймор’с“ от комисионата и да увеличи собствения си процент. — Той се опита да симулира безразличие. — Истината е, че по закон нищо не може да я възпре да постъпи така, тъй като досегашната ни уговорка не е в писмен вид. Тя може спокойно да я наруши и да се обърне към конкурентите ни, за да си осигури по-висок процент.
— Радвам се, че проявявате такова разбиране.
— Но това е естествено. Което, разбира се, не означава, че няма да защитавам интересите на работодателите си.
— Предполагам.
— Няма да скрия от вас, че вече съм открил възрастния господин, който е собственик на Ван Хойс. По-точно казано, свързах се с племенницата му и нейния съпруг. Намерението ми, което също няма да крия от вас, е да настоя семейството да се откаже от посредническите услуги на приятелката ви и да работи директно с мен. Нали разбирате?
— Разбирам ви напълно. Опитвате се да изиграете Менчу.
— И така може да се каже. Да, предполагам, че може да се каже и така. — Сянка премина по загорялото му чело, придавайки му измъчения израз на невинно оскърбен човек. — За нещастие приятелката ви, явно разумна жена, е накарала собственика да подпише документ, който би лишил от стойност всяка сделка, сключена директно с мен. Какво ще кажете?
— Съчувствам ви най-искрено. Дано следващия път ви провърви.
— Благодаря. — Монтегрифо запали нова цигара. — Но може би не всичко е загубено. Вие сте близка приятелка на сеньорита Рок. Може би ще съумеете да я убедите да стигнем до някакво приятелско споразумение. Ако си сътрудничим, можем да спечелим цяло състояние от тази картина, от което ще имате полза и вие, и вашата приятелка, и „Клеймор’с“, и аз. Какво ще кажете?
— Вероятно е така. Но защо ми казвате всичко това, вместо да поговорите с Менчу? Щяхте да си спестите вечерята.
Монтегрифо доби искрено обиден вид.