Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
— Възможно е.
— Как така „възможно“? — Сесар беше едновременно объркан и заинтригуван. — За мен е очевидно.
— В шаха — каза Муньос — има извънредно малко неща, които могат да бъдат определени като „очевидни“. Огледайте белите фигури по линия b. Какво би станало, ако дамата е била на b2?
Сесар поглади замислено брадичката си.
— Щеше да бъде застрашена от белия топ на b5. Може би тъкмо затова е преместена на c2 — за да избяга от топа.
— Добро разсъждение — съгласи се Муньос. — Но това е само една от възможностите. Така или иначе, за нас в момента не е важна причината, поради която е била преместена. Помните ли какво казах преди малко? Щом невъзможното бъде елиминирано, това, което остане, е неоспоримата истина. Нека обобщим: а)последният ход е бил на черните; б)девет от десетте черни фигури на дъската не може да са направили този последен ход; в) единствената фигура, която може да е местена, е дамата; г) три от четирите хипотетични възможности за нейното придвижване са невъзможни. Следователно, единствено възможният ход на черната дама е бил от b2 на c2, може би спасявайки се от белите топове на b5 и b6. Ясно ли е дотук?
— Напълно — каза Хулия и Сесар се съгласи.
— Това означава — каза Муньос, че успяхме да направим първата крачка назад в тази игра наопаки, която играем. Следващата, или по-скоро предходната позиция, така, както вървим назад, би трябвало да е такава:
— Нали виждате? Черната дама е още на b2, не се е преместила на c2. Това, което трябва да открием сега, е какъв е бил ходът на белите, който я е принудил да отиде на c2.
— Трябва да е бил белият топ — каза Сесар. — Този, който е на b5. Хитрецът би могъл да е дошъл там от което и да било поле по линия b.
— Възможно е — отвърна Муньос. — Но това не обяснява изцяло бягството на дамата.
Сесар примигна удивено.
— Защо не? — Той гледаше ту Муньос, ту шахматната дъска. — Дамата очевидно е била застрашена от белия топ и е била принудена да бяга. Вие сам го казахте преди минута.
— Казах, че е възможно да е бягала от белите топове, но не съм казвал, че белият топ на b5 е предизвикал последния й ход.
— Предавам се — призна Сесар.
— Погледнете внимателно дъската. Няма никакво значение откъде е дошъл белият топ на b5 и какво е направил, за да стигне дотам, защото другият бял топ, на b6, вече е държал дамата в шах. Виждате ли?
Сесар отново огледа дъската, този път по-продължително.
— Все още не разбирам — каза той накрая отчаяно. Допи последните капки от джина, докато до него Хулия палеше цигара от цигара. — Ако не е белият топ, който е дошъл на b5, цялата ви логика рухва. Където и да е бил топът, тази противна дама трябва да е местена преди него, защото е била поставена в шах…
— Не — каза Муньос, — не е задължително. Възможно е например топът да е взел друга черна фигура, която преди е била на b5.
Окуражени от тази възможност, Хулия и Сесар се заеха да разучават играта с нов ентусиазъм. След няколко минути Сесар вдигна очи и погледна Муньос с уважение.
— Така е — каза той удивено. — Не виждаш ли, Хулия? На b5 е имало черна пешка, която е защитавала черната дама от заплахата, която е представлявал белият топ на b6. Когато белият топ е взел тази черна пешка, черната дама е била директно застрашена. — Погледна отново Муньос, очаквайки потвърждение. — Трябва да е било така. Няма друга възможност. — Той пак хвърли поглед към дъската, обзет от внезапно съмнение. — Няма, нали?
— Не знам — каза откровено Муньос.
Хулия, чула отговора му, възкликна отчаяно:
— Боже Господи!
— Току-що формулирахте една хипотеза — продължи Муньос, — а когато правите така, винаги се излагате на риска да изкривявате фактите, за да пасват на теорията, вместо да търсите теория, която да отговаря на фактите.
— Какво да правим тогава?
— Там е работата. Засега можем само да имаме предвид идеята, че белият топ е взел черна фигура от b5, като хипотеза. Предстои ни да се убедим, че не съществуват други варианти, а ако такива има, да изключим невъзможните. — Блясъкът в очите му беше помътнял. Направи неопределен жест и лицето му внезапно й се стори уморено и посивяло. Сякаш се оправдаваше за обзелата го несигурност. Увереността, с която обясняваше досега ходовете, се стопи, отново изглеждаше смутен и недодялан. — Това имах предвид — продължи той, избягвайки погледа й, — когато казах, че ще се сблъскам с трудности.