Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
— Каква е следващата стъпка? — попита Хулия.
Муньос огледа примирено фигурите.
— Дълъг, подробен анализ на шестте черни фигури извън играта. Трябва да си изясня как и кога е била взета всяка от тях.
— Но това може да отнеме дни — каза Хулия.
— Или минути. Зависи. Понякога късметът или интуицията идват на помощ. — Муньос се вгледа отново в дъската, после се обърна към картината на Ван Хойс. — Но в едно съм сигурен — допълни той след кратък размисъл. — Който и да е нарисувал тази картина или измислил задачата, е имал много странен маниер на игра.
— Как бихте го описали? — попита Хулия.
— Кого?
— Отсъстващия играч. Този, когото споменахте току-що.
Муньос погледна първо килима, после картината. В очите му имаше нещо, подобно на възхищение. Може би инстинктивното уважение, което шахматистът изпитва, когато срещне истински майстор.
— Не знам — каза той тихо, като че ли не желаеше да се ангажира с думите си. — Който и да е бил той, е бил лукав човек. Най-добрите шахматисти винаги имат тази склонност, но този е нещо друго — имал е особен талант да измисля фалшиви следи, да залага всевъзможни капани. И това му е доставяло удоволствие.
— Възможно ли е? — попита Сесар. — Може ли действително да се прецени какъв е характерът на играча по маниера му на игра?
— Мисля, че е възможно — отвърна Муньос.
— В такъв случай какво ще кажете за човека, измислил тази задача, като имате предвид, че това е станало през петнадесети век?
— Бих казал — Муньос гледаше съсредоточено картината — бих казал, че в маниера му на игра е имало нещо диаболично.
6.
Шахматни дъски и огледала