Фламандският майстор
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Фламандският майстор». Краткое содержание книги:
В края на петнадесети век художникът превръща своята картина „Шахматната партия“ в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един благородник — и да промени няколко реда в учебниците по история.
В края на двайсети век една млада жена — реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Но тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила. Разгадаването й въвлича героите в опасна игра на шах с неизвестен противник, в която залогът е човешки живот.
Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра… Влудяващо увлекателна. Ню Йорк Таймс
— Не почвай пак. И недей да се инатиш. — Светна зелено, Менчу дръпна лоста на скоростите и натисна педала на газта. — Знаеш много добре, че нямам предвид него. Освен това той наистина е сладур.
— Пиявица.
— Е, поне не смуче само кръвта ми.
— Не ставай вулгарна.
— Я виж ти, ето ти я сестра Хулия от манастира „Свето причастие“.
— С такова нещо човек може само да се гордее.
— Слушай сега. Макс може да е пиявица, но пък е толкова готин, че всеки път, когато го погледна, ми се завива свят. Чувствам се като мадам Бътерфлай пред лейтенант Пинкертон… като изключим кашлицата. Или май беше Арман Дювал30? — Тя изруга подир един пресичащ пешеходец, натисна възмутено клаксона и едвам се промъкна между едно такси и един обвит в дима от ауспуха си автобус. — Говоря ти сериозно, не ми се струва разумно да оставаш сама. Ами ако наистина съществува някакъв убиец и той реши да пречука и теб?
Хулия сви раздразнено рамене.
— Какво предлагаш да направя?
— Не знам. Пренеси се при някого. Ако искаш, готова съм на върховна жертва. Ще разкарам Макс, а ти можеш да дойдеш да живееш при мен.
— Ами картината?
— Можеш да я вземеш със себе си и да продължиш работата у нас. Обещавам да осигуря достатъчно консерви, кокаин, порнокасети и пиене. Ще си се окопаем вътре двете сами, също като във „Форт Апахи“, докато не се отървем от картината. А, трябва да ти кажа още две неща. Първо, настоях да се увеличи застраховката, за всеки случай.
— Какви са тези глупости, „за всеки случай“? Ван Хойс е в абсолютна сигурност при мен, под ключ. Не помниш ли, че платих цяло състояние за алармената система? Апартаментът ми е като форт Нокс31, само дето вътре няма злато.
— Човек никога не може да бъде напълно сигурен. — Заваля по-силно и Менчу включи чистачките. — Второто, което искам да ти кажа, е да не споменаваш нито дума пред дон Мануел.
— Защо?
— Да не си превъртяла? Милата му племенница Лола само това чака — ще й дадеш повод да съсипе цялата ми сделка.
— Засега никой не е свързал картината с Алваро.
— Бог да пази. Но полицаите не са въплъщение на такт и може да се свържат с клиента ми или с оная кучка, племенницата. Така или иначе, става дяволски заплетено. Изкушавам се да тръсна цялата работа на „Клеймор’с“, да си прибера комисионата и да бягам.
Цяла процесия от сивкави, неясни силуети преминаваха около тях в дъжда, като че ли се движеха в странен, нереален свят. Хулия погледна Менчу.
— Между другото — каза тя, — тази вечер ще излизам с Пако Монтегрифо.
— Какво?!
— Чу ме много добре. Покани ме на вечеря, защото трябвало да говори с мен по работа.
— По работа ли? Най-вероятно ще иска да си играете на „чичо доктор“.
— Ще ти се обадя после и ще ти разкажа как е минало.
— Няма да мигна, докато не звъннеш. Очевидно е схванал, че има нещо, за което не е осведомен. Залагам девствеността от следващите си три прераждания, че е така.
— Казах ти да не бъдеш вулгарна.
— И да не си посмяла да ме прекараш. Не забравяй, че съм ти приятелка. Най-добрата ти приятелка.
— Можеш да ми имаш доверие. И не карай толкова бързо.
— Да знаеш, ако ми извъртиш някакъв номер, ще те намушкам — като дон Хосе в „Кармен“.
— Добре. Виж какво, току-що мина на червено. Колата е моя и не възнамерявам да ти плащам глобите.
Хулия хвърли поглед в огледалото за задно виждане и забеляза, че още една кола, син форд с тъмни стъкла, бе минала на червено след тях, но скоро зави надясно и изчезна. Стори й се, че бе видяла същата кола, паркирана — на втора линия като тях — от другата страна на улицата, когато излезе от куриерската служба. Но не можеше да бъде сигурна при този дъжд и това движение.
Пако Монтегрифо беше от мъжете, които, веднага щом са в състояние да вземат самостоятелни решения, отписват черните чорапи като подходящи само за келнери и шофьори. Неговите чорапи бяха винаги издържани в много тъмносиньо. Облечен беше в безукорен тъмносив костюм, шит по мярка, като че ли слизаше от страниците на много изискано списание за мъжка мода. Съвършеният му вид се допълваше от риза с класическа яка, копринена вратовръзка и кърпичка, дискретно надничаща от горното джобче на сакото. Когато видя Хулия, той стана от креслото си във фоайето, за да я поздрави.
30
Герой от романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“, послужил за основа на либретото на операта „Травиата“. — Б.пр.
31
През 1936 във форт Нокс е изградено специално хранилище на златния резерв на САЩ. — Б.пр.