Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
— Баща ми беше испанец.
— От коя част на Испания?
— Така и не узнах.
Лобато не попита дали наистина не е узнала, или лъже. Прие семейния въпрос за приключен, отпи глътка бира и кимна към Сантяго.
— Казват, че ходиш с него при арабите за дрога.
— Кой го казва?
— Разправят го наоколо. Тук няма тайни. Петнадесет километра широчина е малко вода.
— Край на интервюто — каза Сантяго, взе от ръката на Лобато изпитата наполовина бира и му подаде пълна чаша, която преди малко бяха поръчали русите момчета от масата.
Репортерът сви рамене.
— Хубаво е твоето момиче. И с такъв един акцент.
— На мен ми харесва.
Тереса беше оставила Сантяго да я прегръща и да я притиска към себе си, чувстваше се като в люлка. Куки, собственикът на „Бернал“, сервира на бара няколко порции: скариди в чеснов сос, месо, шпиковано с парчета сланина, кюфтета, домати със зехтин. На Тереса много й харесваше да вечеря по този типично испански начин, права на бара, похапвайки както колбаси, така и готвени ястия. Мезета. Вземаше си от месото със сланина и топеше хляба в соса. Беше гладна като вълк и не се притесняваше, че ще напълнее: беше слаба и можеше да си позволи няколко години да злоупотребява с храна. Както казваха в Кулиакан, да се натъпче до пръсване. Куки имаше по рафтовете бутилки „Куерво“ и тя си поръча текила. В Испания не пиеха във високите, тънки „кабалитос“ като в Мексико и тя винаги искаше малки винени чаши за дегустация, защото те най-много приличаха на тях. Проблемът беше, че с всяка глътка поглъщаше два пъти по-голямо количество.
Влязоха още клиенти. Сантяго и Лобато, облегнати на бара, разговаряха за предимствата на гумените лодки модел „Зодиак“ за придвижване с голяма скорост при бурно море. И Куки се намесваше в разговора. Твърдите корпуси бяха много уязвими при преследване и от известно време Сантяго лелееше идеята за една гумена лодка с твърдо дъно, с два или три мотора, достатъчно голяма да издържа в морето, да достига до източното крайбрежие на Андалусия и до нос Гата. Проблемът беше, че не разполагаше със средства, а инвестицията беше твърде сериозна и рискът — прекалено голям. Дори ако после, в морето фактите потвърдяха идеите му.
Внезапно разговорът секна. И гибралтарците на масата бяха занемели. Гледаха към групата, която току-що се беше настанила на края на бара, до стария плакат от последната корида преди Гражданската война — Панаира в Ла Линеа, 19, 20, 21 юли 1936 година. Бяха четирима млади мъже, с приятна външност. Един русоляв с очила и двама с високи, атлетични фигури, с блузи тип поло и късо подстригани коси. Четвъртият беше хубав мъж, носеше синя риза, изгладена безупречно, и чисти джинси, които изглеждаха като нови.
— Ето ме отново — въздъхна Лобато шеговито, — между ахейци и троянци.
Извини се за момент, намигна на гибралтарците от масата и отиде да поздрави новодошлите, като се позабави при този със синята риза. На връщане се смееше тихичко.
— Четиримата са от митническата охрана.
Сантяго ги гледаше с професионален интерес. Единият от високите, като усети, че го наблюдават, кимна с глава за поздрав. Сантяго вдигна на няколко сантиметра чашата с бира. Можеше да е отговор, можеше и да не е. Кодексите и нормите на играта, която всички, и ловци и плячка, играеха на неутрална територия. Подобни срещи ставаха всеки ден.
— Хубавецът — продължаваше с подробностите Лобато — е пилот на птичката.
„Птичката“ беше един хеликоптер „ВО-105“ на митницата, предназначен за дебнене и лов в морето. Тереса го беше виждала да преследва стръвно лодките на контрабандистите. Летеше добре, много ниско. Рискуваше. Огледа мъжа: тридесет и няколкогодишен, гладко сресана коса, загоряла кожа. Би могъл да мине за мексиканец. Изглеждаше свестен и беше хубавец. Малко срамежлив.
— Каза ми, че снощи му пуснали сигнална ракета и го ударили в едната перка. — Лобато гледаше Сантяго. — Не си бил ти, нали?
— Снощи не съм излизал.
— Може да е бил някой от тия.
— Може.
Лобато погледна към гибралтарците, които сега говореха пресилено високо и се смееха. Осемдесет килограма ще метна утре, хвалеше се някой. Просто ей така. Един от тях, Паронди, каза на Куки да сипе по едно за тяхна сметка на митничарите. Имам рожден ден, подчертано присмехулно рече той, и за мен е голямо удоволствие да ви почерпя. От края на бара другите отхвърлиха предложението, макар че един от тях вдигна два пръста в знака „V“ на победата и изказа благопожелания. Русият с очилата, осведоми ги Лобато, е капитан на катер „Ш“. И галисиец, между другото. От Ла Коруня.