Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
— Готово е. Да тръгваме.
И последният чувал беше нагласен. Точно триста килограма. Хората от малката лодка вече гребяха към сушата. Сантяго намота въжето, скочи в кабината и се настани на пилотското място, от дясната страна на моторницата. Тереса се сви настрани, за да му направи място, докато той обличаше непромокаемо яке като нейното. После хвърли още един поглед на монитора на радара: всичко чисто напред, курс на север и към открито море. Край на непосредствените мерки за сигурност. Сантяго завъртя ключа и бледата червена светлина освети командното табло: компас, тахометър, оборотомер, лампата за маслото. Натисна педала под руля и хвана кормилото на опашката вдясно от таблото. Бъррр. Стрелките подскочиха, сякаш изведнъж се разбуждаха. Бъррр. Витлото изхвърли буйно вода отзад и седемте метра дължина на „Фантом“-а започваха да се движат, все по-бързо и по-бързо, цепейки разпенената вода като добре наострен нож: 2500 оборота, двадесет възела. Треперенето на двигателя се предаваше на корпуса и Тереса го усещаше с цялата му сила. Тя ги тласкаше отзад, разтърсваше цялата структура от фибростъкло, която неочаквано ставаше лека като перце. 3500 оборота: тридесет възела и вече летяха. Усещането за мощ и свобода беше физически осезаемо. Когато отново го откри, пулсът й започна да бие в сладко опиянение. Нищо, помисли си тя за пореден път, не може да се сравнява с това. Или почти нищо. Сантяго следеше управлението, леко приведен над руля, брадичката му беше червеникава от осветлението, идващо отдолу от таблото. Той натисна още малко педала на газта: 4000 оборота и четиридесет възела. Челното стъкло вече не бе достатъчно, за да ги предпазва от режещите пристъпи на влажния вятър. Тереса вдигна ципа на непромокаемото яке догоре и си сложи вълнена шапка, като прибра косата, която плющеше в лицето й. После погледна пак към радара и премина станциите със стрелката на радиото „Кенууд“, вградено в командното табло. Митничарите и полицаите разговаряха кодирано. Въпреки че не се разбираше какво си казваха, силата на прихванатия сигнал позволяваше да се установи дали са близо. От време на време тя вдигаше глава нагоре, дебнеше за заплашителната сянка на хеликоптера сред мъртвите светлини на звездите. Небосводът и черният полукръг на заобикалящото ги море сякаш препускаха с тях, като че ли моторницата се намираше в средата на сфера, която се носеше със светкавична скорост през нощта. Излизаха в открито море. Нарастващото вълнение се врязваше с леки удари отпред. А в далечината започваха да се различават светлините на испанското крайбрежие.
Колко еднакви и колко далечни бяха, мислеше си тя. Колко си приличаха в някои неща — предусети го онази нощ в „Ямила“, — и по колко различен начин гледаха на живота и бъдещето. Подобно на Гуеро Сантяго беше умен, предприемчив и хладнокръвен в работата: от хората, които никога не губят присъствие на духа, каквото и да им се случеше. В леглото също й доставяше удоволствие, беше всеотдаен и внимателен, винаги се контролираше, беше много спокоен и откликваше на желанията й. Не толкова забавен като другия, но по-нежен. По-гальовен на моменти. И тук свършваха приликите. Сантяго беше мълчалив, не харчеше много, имаше малко приятели и на никого нямаше пълно доверие. Аз съм келт от Финистер, казваше той. На галисийски Фистера означаваше край, най-отдалечената точка на земята. Искам да остарея и да играя на домино в бара на О Грове, да имам просторна, слънчева къща с голям двор, с тераса най-отгоре, остъклена, с пластмасова дограма, от която да гледам морето с мощен телескоп, за да виждам пристигащите и отплуващите кораби, да имам и собствена двумачтова платноходка на пристан в устието на реката. Но ако си харча парите, ако имам твърде много приятели и се доверявам на мнозина, няма да доживея до старини и никога няма да имам тези неща: колкото повече брънки, толкова по-малко надеждна е веригата. Сантяго не пушеше нито цигари, нито хашиш, изобщо нищо, рядко пийваше по чашка алкохол. Щом станеше, тичаше половин час по плажа, във вода до глезените. После правеше лицеви опори — Тереса ги беше броила невярваща, — и стигаше до петдесет всеки път. Имаше слабо и силно тяло, със светла кожа, но силно загоряла от слънцето на ръцете и лицето. С татуировката на разпнатия Христос от вътрешната страна на дясната ръка — Христос заради фамилното ми име38, беше споменал веднъж, — и друг по-малък знак на лявото рамо с инициали И. А., за чието значение той не пожела да й разкаже никога, а тя винаги бе подозирала, че е име на жена. Имаше и стар белег от рана на височината на бъбреците. От нож, каза й той, когато тя го попита. Много отдавна. Когато продавах светъл тютюн контрабанда из баровете и другите момчета се уплашиха, че ще им взема клиентелата. Докато го казваше се усмихваше леко, меланхолично, сякаш му бе мъчно за времето, когато бе получил удара с нож.
38
Христос от Фистера е ценна готическа резбована скулптура от дърво от 14 в. Според легендите фигурата е била донесена в града от морето. Статуята е поклоннически обект и център на голям християнски фестивал в гилисийския град Фистера, който се чества по Великден. — Б.р.