Кралицата на Юга

Почти бих могла да го обичам, размишляваше Тереса понякога, стига всичко да не ставаше на погрешното място и в погрешния отрязък от живота. Нещата винаги се случваха прекалено рано или прекалено късно. Въпреки това й беше хубаво с него, толкова добре, че можеше да се отдаде на живота без излишни размисли. Гледаше телевизия, облегната на рамото му, разглеждаше клюкарски списания, излежаваше се на слънце, пушеше цигари „Бисонте“ с хашиш в тях — знаеше, че Сантяго не одобряваше това, но никога не й каза нищо, — или го гледаше как работи на верандата, на фона на морето, гол от кръста нагоре, в моментите, когато се занимаваше с малките си дървени корабни модели. Много й харесваше да го гледа как конструира кораби, защото действително беше търпелив и много сръчен, изпилваше всичко. Рибарските кораби бяха съвсем като истински, боядисани в червено, синьо и бяло, а всяко платно и въже на платноходите беше на мястото си. Любопитно беше това с корабите, с моторницата — също. Защото за своя изненада тя бе открила, че Сантяго не може да плува. Дори кучешката като нея — Гуеро я беше научил на Алтата, — не много стилно, но все пак плуваше. Призна й го веднъж, стана дума, докато говореха за друго. Никога не съм можел да се задържам на повърхността на водата, каза той. Някак ми е особено. Тогава Тереса го попита защо рискува живота си с моторницата, той само сви фаталистично рамене, с онази негова усмивка, която сякаш изникваше след дълъг размисъл. Половината галисийци не знаем да плуваме, отбеляза той накрая. Давим се примирено и толкова. В началото тя не разбираше дали се шегува или говори напълно сериозно.