Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Погледнете какво изумително време, трябва да прекарвате повече навън, особено сега, след зимата. Пък и време е да започнете да общувате със съседите — убеждаваше го помощникът. — Всичко може да се случи, когато ме няма. Използвайте принудителната почивка поне да се запознаете с някого. Освен това сте затрупан със задачи, които непрекъснато отлагахте от нежелание да се отделите от работата. Тъкмо сега е моментът да се заемете с тях.

Андрей имаше право. Соловьов отлагаше от миналото лято отиването на зъболекар. Време бе да си купи нов костюм и няколко ризи. Не възнамеряваше да ходи по магазините с инвалидната си количка. Предполагаше се, че Андрей ще се споразумее срещу допълнително заплащане в някой добър магазин да натоварят костюми и ризи на един фургон и да ги докарат в „Мечта“, където Владимир Александрович ще премери и избере всичко спокойно. В списъка с отложените неща имаше и покана да му гостуват роднините на покойната му жена — много се сърдеха на Соловьов, че след смъртта на Светлана съвсем престана да общува с тях. Естествено, за него е трудно да ходи при тях, но нали и той не ги кани! Колко пъти се обаждаха по телефона и казваха, че трябва да се видят, а той все се криеше зад спешна работа или лошо самочувствие. Пък и няма да е зле да си избере нови очила, след травмата зрението му се влоши, а от постоянната работа на компютъра очите му се изморяваха бързо.

Докараха костюмите и ризите във вторник, когато Марина все още правеше магии над компютъра в кабинета.

— Много добре — със задоволство отбеляза Андрей, — нека да погледне с женско око.

Соловьов само се усмихна, но не възрази, когато тя влезе в хола, за да участва в избора на сака, пуловери и ризи. Изобщо ситуацията откровено го забавляваше. Андрей симпатизира на Марина, а самата тя мята такива погледи на Соловьов, че не са нужни никакви думи. Загадъчна личност — богаташ, преводач, отшелник. А това, че е инвалид, дори предава някакъв чар. Тя открито кокетничеше с него, между другото това дори се харесваше на Соловьов. Ако беше здрав, щеше десет пъти да помисли, преди да се впусне в лек флирт, а сега… Инвалидната количка е сигурната му защита от всякакви посегателства и ангажименти. Затова отвръщаше топло и многообещаващо на погледите и усмивките на тъмнооката.

— Пробвайте това — посъветва го Марина, след като огледа докараните от магазина дрехи и избра сако от ръждивокафява коприна.

Соловьов поклати недоверчиво глава, но не заспори. Сакото му стоеше добре, поне така твърдяха и Андрей, и Марина. Закараха количката до голямото огледало в антрето, Владимир Александрович се огледа придирчиво, но не одобри избора — смущаваше го цветът. Преди заболяването щеше да грабне това разкошно сако, без да мисли, но сега, когато стана инвалид, се чувстваше остарял и се страхуваше да не изглежда смешен в ярката дреха. В края на краищата изборът падна на светлосиво сако от известна италианска фирма. След това дойде ред на ризите. Соловьов искрено се забавляваше, като виждаше с какво упорство Андрей предава палмата на първенството на Марина и буквално през дума подчертава, че има прекрасен вкус, на който може напълно да се вярва. Помощникът се съгласяваше с оценките й, подкрепяше предложенията и одобряваше нейния избор, сякаш тя държи изпит, а той е заинтересуваният член от изпитната комисия, в чиито задължения влиза да подкрепи изпитвания и да му осигури висока оценка.