Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Трябваха му само два дена, за да очертае кръга на най-подозрителните фигуранти, живеещи или работещи в определените от него Кузминки и Перово. В кръга попадаха двайсет и трима души. Отидоха още два дена, за да може със съвместните усилия на Селуянов, Коротков и Гена Свалов негласно да дактилоскопира всички подозрителни мъже, казано на прост език — под някакъв напълно невинен предлог да получи качествени, годни за идентифициране отпечатъци от пръстите им. Бяха използвани пликове, визитни картички, банкноти и множество други предмети, предварително приготвени и внимателно пазени в джобове, куфарчета и големи спортни чанти, а също отдавна проверените и добре представили се чаши и бутилки. В петък вечерта всичките пликове, визитки, банкноти и стъклени съдове бяха занесени на „Петровка“ и подредени грижливо на бюрото пред Настя.
— Край, майко, сега ти си на ход — произнесе уморено Коротков. — Не мога се оправи с баба Света.
— И аз — отговори Настя. — Страхувам се до смърт от нея.
Всички се страхуваха от Светлана Михайловна Касиянова заради резките съждения, острия език и пълната липса на деликатност. Никога не смяташе за необходимо да скрие това, което мисли, щом беше уверена в правотата си, а хич не я интересуваше какво мисли по този повод нейният събеседник. Настя предпочиташе да работи с Олег Зубов, с него винаги можеше да се разбере, достатъчно бе да изслуша задължителния хленч и оплаквания от здравето и колко е претоварен на работа, а после да донесе от бюфета някой симпатичен подарък, с който Олег веднага почерпваше просителя. Но Олег сега лежеше с язва в болницата и нямаше никаква възможност да се разминат с Касиянова. Само нея и Зубов можеш да кандърдисаш да свършат нещо спешно и в извънработно време, към останалите експерти изобщо не трябва да се обръщаш с такава нагла молба. И само Касиянова може да бъде намерена на работа в девет вечерта.
— Хайде, Настася, действай — Селуянов й подаде телефона, — ние свършихме своето, сега е твой ред. Звъни.
Настя въздъхна обречено и избра номера на Касиянова.
— Аз съм! — отекна в слушалката звучен бас.
— Добър вечер, Светлана Михайловна — започна вежливо Настя.
— Кой не се удържа толкова късно преди почивните дни?
— Каменска се обажда от отдела на Гордеев.
— Много съм щастлива — саркастично отвърна Светлана Михайловна. — И какво искаш, Каменска от отдела на Гордеев?
— Само едно: да не ме убиете.
Касиянова прихна гръмогласно. Смехът й бе толкова заразителен, че и Настя започна неволно да се усмихва.
— А има ли за какво? — попита експертът, след като се насмя.
— Сега ще има — обеща Настя, като разбра, че май се е разминало.
— Как искаш — едно око или със заключение? — попита Светлана Михайловна, след като изслуша предадената съвсем накратко молба.
— Едно око стига.
— Добре тогава, че много време отива за писане. Донеси — великодушно разреши експертът. — След час ще дойде за мен зет ми, ще ме закара у дома. Каквото успея, ще го свърша сега, останалото — утре сутринта.
Не може непрекъснато ченгетата да имат късмет. Сред образците, които Светлана Михайловна Касиянова успя да обработи, преди да дойде любимият й зет, не се оказаха отпечатъци, идентични с оставените от престъпника.
— Ще се наложи да чакаме до утре — тъжно констатира Настя и си облече якето. — А пък аз толкова се надявах.
— Не се надявай предварително — посъветва я оптимистично Селуянов, — може и утрешният ден да не ни донесе нищо. Фирмата не дава гаранции, че съм открил всички нужни. Но ти не се огорчавай, майко, ако баба Света ни каже утре твърдото си касияновско „не“, ще продължавам да търся. Докато издирвах днес „пръсти“, ми хрумна още нещо.
— Изобщо — обади се Коротков — излишни надежди — излишни разочарования. Баба Света е семейна жена и освен това е баба. Поглеж утре внучето й легнало болно, тя няма да дойде на работа, ще отложи до понеделник. Така че по-добре се приготви за най-лошото.
— Я стига — засмя се Настя. — Ще урочасате работата.
Излязоха едновременно с Касиянова, която се появи от другия вход на огромното здание на Главно управление на вътрешните работи на „Петровка“. Зетят на Светлана Михаловна изскочи от колата и отвори вратата пред необятната, величествена на вид тъща, която на всичкото отгоре бе с пълна парадна милиционерска униформа заради проведения днес преглед на строевата подготовка. Като видя с какъв поглед Настя изпращаше отминаващата кола, Коротков се усмихна: