Отдел Убийства: Главният заподозрян

Но за тази цел трябва да познаваш добре целия район. Трябва да живееш или да работиш там.

Настя въздъхна дълбоко, стараейки се да овладее напиращата усмивка, грабна картата и бурканчето с нес кафето и отново хукна тържествуващо към съседния кабинет. Този път на телефона бе увиснал Селуянов, а Юра Коротков деловито мажеше хляб с топено сирене.

— О! — възкликна радостно. — Тъкмо се канех да идвам за обещания кафяв прах, а ти пристигаш на крака.

— Не се радвай, заедно с кафето донесох и работа.

— А, не — застена Коротков, — само не работа. Кажи, че се шегуваш.

— Шегувам се — повтори послушно Настя. — Знам къде да търся оня психар.

Коротков замря с ножа с ръката.

— Шегуваш ли се?

— Нали нареди да се шегувам. — Тя сви рамене и взе от бюрото един готов сандвич. — Той живее или работи в района на Кузминки-Перово.

— Коля! — ревна Коротков, захвърляйки ножа на бюрото. — Свършвай приказките, има работа.

Селуянов се намръщи недоволно, каза още няколко думи и затвори.

— Върви й давай след това картата — измърмори той. — Направих добро дело, а тя сега не ме оставя да поговоря с момиче. Неблагодарна садистка. Какво се е случило?

Настя изложи набързо резултатите от мъчителните си таблично-топонимични издирвания.

— А така! — възхитено поклати глава Селуянов, забравил одевешната обида. — Но, Ася, територията, където са разположени улиците, е много голяма. Как ще се търси?

— Трябва да се види по картата месторазположението на видеотеките, в които се явяват тези фамилии, и да се нанесат по Източния окръг. Може би ще можем да локализираме кръга за търсене. Коля, това е твоя територия, без теб няма да се справим. Само ти можеш да кажеш със затворени очи какви жилищни комплекси има в тази част на града и какви предприятия.

Коля погледна изразително часовника си.

— А кога ще живеем?

— Добре де — намеси се неочаквано Коротков, който винаги се радваше да позакъснее за вкъщи, — Валюшка бездруго те чака у вас, не мисли, че обществеността не знае. Няма нужда да ходиш на срещи.

След развода Селуянов дълго живя сам, все не можеше да започне стабилен, сгряващ душата роман и ето че преди около месец се запозна с чудесната Валечка от градското управление на милицията. Понеже бе щастлив и едноличен собственик на отделно жилище, за него наистина не стоеше проблемът „тичам на среща“. Валентина живееше при него. Сутрин Коля я караше на работа, а вечер тя го очакваше с гореща вечеря и неизменното сериозно внимание към неговите милиционерски грижи.