Голямата игра

— Страх те е, че ще ти удържат от заплатата? Или спътникът минава зад хоризонта?

— Всичко отива някога зад хоризонта — каза сериозно Турецки. — Слънцето, луната, приятелите, родителите, самият ти…

И затвори.

Грязнов запали цигара и отиде до отвореното прозорче. Въпреки късния час, повечето прозорци в управлението светеха. Но както се казва в такива случаи, да ги вземат мътните. Някъде там, в лабораториите на експертно-криминалното управление сега вземаха за изследване кръв и сперма, пот и прочие, каквото оставя след себе си престъпният свят при мръсните си дела.

Грязнов не вярваше, че ще успеят да открият някакви следи в проклетата жигула, с която е бягал престъпникът, умело внушавайки версията за кражба от пийнали младежи.

Е, ще видим. Макар че вече е време да знаем защо Бригаднов, предприемач от нефтения бизнес, е заклан тук, в Москва, по такъв старинен начин, оставящ по правило множество следи? По същия начин ли са лишили от живот и предшественика му, ръководител на същата компания в Тюмен?

А ние още нищо не знаем за загиналите, помисли Грязнов. Кои са те? Може да е само сблъсък на групировки? Отмъщение заради нещо?

При планинските народи това е много разпространено. Беше чел и чувал за това. Ами ако не са чеченци? Ами ако някой действа, имитирайки чеченците? Тогава — с каква цел?

На вратата се почука. Володя влезе, погледна плахо началника.

— Как е там? — попита Грязнов нетърпеливо.

— Бяхте прав — рече Володя. — Никога нямаше да си помисля…

И седна в креслото, като крепеше бланките с резултатите от изследванията.

Грязнов рязко дръпна от ръцете му резултатите от биологичната и криминалната експертиза. Точно така, намерели са капки кръв върху килимчето и педала за газта на откраднатата кола, съвпадащи по група и прочие съставки с образците кръв, иззети на стълбището на блока, където е бил убит Бригаднов. Експертите заключили, че и в двата случая кръвта е от потърпевшия Бригаднов.

— И какво ни дава това? — попита Грязнов. — Къде са следите на убиеца?

— На килимчето има отпечатък — съкрушено отвърна Володя, сякаш вината е негова.

— Чий?

— На убиеца — каза Володя. — Там, Вячеслав Иванович, има допълнения към акта от експертизата. Те навеждат на мисълта, че убиецът, изглежда, е бил сам. Сам е убил, сам е седнал в колата, която е оставил в съседния двор…

— И какво означава това?

— Възможно е това да е опитен престъпник, ако съдим по действията му след убийството. Той се е постарал да ни подтикне по дирите на неопитен убиец…

— Има някакъв смисъл в предположението ти — каза Грязнов. — Но аз си спомням една приказка. Едно момче работи на строеж и през цялото време кара нещо с кола. Заподозират го, че краде строителни материали. А все не могат да го уличат. Дори веднъж му разглобяват колата на части, но нищо не намират. Минават години, младежът вече не работи на строежа. И го среща веднъж един от полицаите: добре, казва, всичко е минало. Кажи ми какво крадеше? Нищо няма да ти направят, няма да има наказание… Крадях, казва оня. И какво, пита полицаят? Ами коли, това крадях… Винаги си спомням този виц, когато възникват много красиви и сложни загадки. Понякога трябва да се гледа по-просто на нещата. Престъпникът обикновено не е глупак. Старае се да не прави излишни движения. Излишните движения са излишни следи. А колкото по-просто го направи, толкова по по-сложен път ще вървят следователите след него. Ние смятаме, че са го прехвърлили от ладата в някакво ауди, а той просто я зарязал и до най-близкото метро е вървял пеша. Ами ако ладата е била открадната от младежи, а престъпникът е видял това и я е взел, когато на тях им омръзнало да се возят.