Голямата игра

Не била изтупала пътечките — и за това благодаря.

— Бихме искали да огледаме още веднъж колата ви — каза Володя.

Домакинът с важен вид започна да си облича дебелото яке направо върху пижамата.

— Поне си обуй панталона! — рече жената. — Ще те почакат.

— Ще почакаме — потвърди Володя.

Колата стоеше до входа. Володя остави Вячеслав Иванович да мине пред него. Започна да му свети с фенерчето.

Грязнов взе да оглежда пътечките и педалите на колата, като пъшкаше.

Ето я следата. Кръвта е засъхнала и съвсем не се забелязва върху кафявото гумено килимче.

Ако някой е чакал убиеца с колата, той или е седнал до шофьора, или на задната седалка.

Володя му напомни за отпечатъците от маратонки по стълбището. Малко е странно: в такъв студ — и с маратонки…

— Защо стоиш? — каза най-накрая на Володя. — Сваляй отпечатъци от пръсти. От дръжките, от стъклата… Разбира се, това трябва да се извършва със свидетели, а и колко време е минало… Много ли сте я карали след това? — попита той собственика.

— Нито веднъж — отговори човекът. — Все нямаме време. Трябваше да отидем при тъщата. Беше болна.

— Тъщата ще почака — каза Грязнов. — Ще разбере, ако й обясните. Ще кажете, че колата ви е била използвана от престъпници…

Собственикът подсвирна и кимна с разбиране.

— Вие не ни трябвате особено — каза му Володя. — Сами ще се оправим. Не се тревожете. Ще заключим колата и ще ви донесем ключовете.

Собственикът послушно тръгна към стълбището.

— Дисциплина — заключи Володя, като гледаше след него. — Имало ли е нещо такова в биографията му, как мислите?

— Ти пудри кормилото, дръжките, а не ме баламосвай — измърмори Грязнов. — И виж какво: светни ми на педала. За всеки случай… Всичко е възможно.

— Да не мислите, че самият той е седнал да кара? — смая се Володя.

— Нищо не мисля. Но не мога да изключа такава възможност. Още повече че тази мадам, изглежда, не е почистила и педалите…

Грязнов пъшкаше, докато сваляше засъхналата кал от педалите. Едва ли ще даде нещо. Но в тяхната работа никога не знаеш къде ще намериш, къде ще изгубиш.

След половин час бяха готови.

— Как мислиш, дали ще излязат някакви отпечатъци? — попита Грязнов, като се измъкваше от колата.

— Със сигурност на собствениците — отговори Володя. — А пътечката я вземаме, така ли? Има ли отпечатъци по нея?

— Може катаджиите да са оставили… — въздъхна Грязнов. — Това се нарича взаимодействие между различните родове войски.

Той погледна нагоре. На балкона стояха бдителните собственици и гледаха към тях.