Голямата игра

Ще се наложи да поема всичко в свои ръце, помисли унило Солонин. Кой ще се застъпи за него тук, в страната, подкрепяща тероризма? И тъй, изводът е само един: той нямаше право да загазва така. Това първо. И второ — не можеше да не загази.

Алекпер протегна ръце към стражите:

— Арестувайте мен. Аз пушех хашиш на територията на моята държава. Имате повече основания да арестувате мен, отколкото този човек, който току-що спаси живота ми.

Стражите за първи път се спогледаха. Да арестуват сина на президента на приятелска държава?

— Днес ли пристигнахте в нашата страна? — попита старшият Солонин.

— Да. Можете да проверите — отговори Солонин, като подаде паспорта си на името на Къриган. — Обадете се на летището. Там ще потвърдят думите ми.

Стражите го гледаха мълчаливо. Американец, който отлично говори фарси, какъв ще е той?

— Аз съм роден тук, в американското посолство — каза Солонин. — Знам езика ви от детството си. Оттогава обичам прекрасната ви страна и непрекъснато ме влече тук. Сега разбрахте ли?

Чужденец. Така да беше казал веднага, говореха погледите им. Наистина, заслужавало ли си е да лети чак от Америка, за да донесе тук една щипка наркотици? Все едно в Тула да отидеш със собствения си самовар. В Америка носят наркотици от цял свят, а не оттам насам! Наркотиците са оръжието на Аллаха срещу белия дявол, за да унищожи физически и духовно подрастващото му поколение…

И те върнаха документите на Солонин.

Когато останаха сами, Алекпер затвори вратата на стаята си и посочи с жест диванчето. Седна до Солонин и сякаш нищо не е станало, опъна два пъти от наргилето.

О, Господи, помисли Солонин. Току-виж от чувство за гостоприемство ми предложил да дръпна и аз…

Без да знае опасенията му, Алекпер му подаде наргилето.

— Можете да не пушите, щом не желаете — произнесе Алекпер на превъзходен английски. — Вие спасихте живота ми — продължаваше той, когато Солонин прие чаша кафе.

— Вие ми отговорихте със същото. — Солонин отпи от горещата ароматна течност. — Квит сме, не сте ли съгласен?

— Сигурно ви е по-лесно да говорите на руски? — попита Алекпер, като изразително погледна госта си.

— Според мен и на вас — отговори Виктор и двамата се засмяха.

— Странно, отначало руснаците ме отвличат, после ме спасяват — каза Алекпер. — От това може да се направи извод, че Русия се раздира от противоречия.

— Както и всяка друга страна — отбеляза дипломатично Солонин.

— Но у вас е друго. Много мощни структури правят едно, други, не по-малко мощни, нещо друго.

— Аз не принадлежа нито към едните, нито към другите — рече Солонин и остави чашата. — Превъзходно кафе. Сигурно имате рецептата, нали?

Алекпер кимна: имам.