Голямата игра

— Ще помисля — въздъхна той. — Моя е вината… Защо трябваше да му звъня по това време.

— Наистина, каква нужда имаше? Ако не е тайна?

— Тайна, но не за вас — пак въздъхна той. — Алекпер ми се обади от посолството в Техеран. Чака да отидат за него телохранителите му, разбирате ли? Не можел да се свърже с Баку, всичко било заглушено и той звънна на мен.

— По това време спътникът спокойно е можел да се скрие зад хоризонта — каза Солонин, като си погледна часовника.

— Ето, нашият общ познат господин Къриган пак твърди, че нищо подобно не е могло да се случи — казах аз. — Просто спътникът се е преместил в сянката на Земята. Случва се. По-добре да поговорим за нещастния Новруз, господин Самед. И тъй, бързо са засекли телефона му. Значи са го подслушвали, следили са го.

— Може да е заради контактите му с мен — каза Самед.

— Ами да, вие сте човек на президента — съгласих се аз. — Но по същия начин са могли да засекат контактите му с нас. Как мислите?

— Не е изключено — каза той. — Горкият Новруз… Той винаги е бил предпазлив. Много предпазлив. И добре познаваше враговете ни.

— Хайде, докато съм тук, още веднъж да се опитаме да определим дали ни подслушват или не — прошепна на ухото ми Солонин. — Имам предвид тукашния телефон, а не вашия, сателитния. Ще измеря натоварването и ще сравня с натоварването на останалите телефони. Прекъснете за две минути.

— Хайде да прекъснем — казах на Самед, — да проверим нашите апарати. Тук, в хотела. Добре ще е да изясним дали се подслушват. Господин Къриган като голям специалист в тази област смята, че трябва да го направи.

— Телефоните в „Интурист“ се подслушват още от съветско време — рече Самед. — Казвам ви го като втори братовчед на бивш генерал от КГБ. Трябва да се опасявате от микрофони в ресторант „Гюлистан“.

Солонин продължаваше невъзмутимо да се приготвя.

— И тъй, ако правилно съм разбрал, синът на президента от завчера е в посолството на Азербайджан в Техеран, очаква тези, които трябва да го придружават, и не може да се свърже с Баку — констатирах аз. — И се страхува да излезе от посолството.

— И правилно. — Витя спря на вратата и нададе ухо. — Може по факса да се изпратят снимки на членовете на охраната. За всеки случай. И моята също. Нека Алекпер ги сравни с тези, които дойдат да го придружават.

След кратко прекъсване разговорът ни със Самед се възобнови.

— Моят колега току-що пак даде солидна идея — казах аз. — Позвънете в Баку, във ведомството по охрана на президента. Нека предадат на Алекпер снимките на избавителите му. Без това не си струва дори да им отварят вратата.