Боен клуб [bg]

Питам виждали ли са мъж на име Тайлър Дърдън.

Тъпо е да питам знаят ли за бойния клуб.

Първото правило е, че за бойния клуб не се говори.

Но виждали ли са Тайлър Дърдън?

Казват — никога не сме чували за него, сър.

Но може да го намерите в Чикаго, сър.

Всички ми викат сър — сигурно заради дупката в бузата.

И намигат.

Събуждаш се на „О’Хеър“ и се качваш на автобуса, който ще те откара в Чикаго.

Местиш часовника един час напред.

След като можеш да се събудиш на друго място.

След като можеш да се събудиш в друго време.

Защо да не можеш да се събудиш някой друг?

Във всеки бар, в който влезеш, пребити пичове искат да те черпят една бира.

И не, сър, никога не са срещали този Тайлър Дърдън.

И намигат.

Никога досега не са чували това име. Сър.

Питам за бойния клуб. Тази вечер има ли тук някъде боен клуб?

Не, сър.

Второ правило на бойния клуб — за бойния клуб не се говори.

Пребитите пичове в бара клатят глави.

Никога не са чували за това. Сър. Но можете да намерите този ваш боен клуб в Сиатъл, сър.

Събуждаш се на „Мейгс Фийлд“ и се обаждаш на Марла, за да видиш какво става на Пейпър Стрийт. Марла казва, че всичките космически маймуни сега си бръснат главите. Електрическата им самобръсначка прегрявала и сега цялата къща воняла на изгоряла коса. Космическите маймуни използвали луга, за да си заличат отпечатъците на пръстите.

Събуждаш се на „Сий Так“.

Връщаш часовника два часа назад.

Автобусът те откарва в центъра на Сиатъл и в първия бар, в който влизаш, барманът е с шина на врата — тя държи главата му изметната назад и той трябва да погледне към пурпурния си размазан нос-патладжан, за да ти се ухили.

Барът е празен и барманът те поздравява:

— Добре дошли отново, сър.

Никога не съм идвал в този бар — никога, ама никога.

Питам го дали му е познато името Тайлър Дърдън. Барманът се ухилва с брадичка, щръкнала над ръба на бялата шина, и пита:

— Това проверка ли е?

Да, казвам, проверка е. Срещал ли е някога Тайлър Дърдън?

— Вие се отбихте тук миналата седмица, господин Дърдън — казва той. — Не си ли спомняте?

Тайлър е бил тук.

— Бяхте тук, сър.

Никога не съм бил тук до тази вечер.

— Щом казвате, сър — казва барманът, — но в четвъртък вечерта дойдохте да питате след колко време полицията смята да ни затвори.

Миналият четвъртък вечерта будувах цяла нощ заради безсънието и се чудех буден ли съм, спя ли. Събудих се късно сутринта в петък, смазан от умора — чувствах се така, сякаш не съм мигнал.