Меч в бурята [bg]

Виждаше все същото… само че в несравнимо по-ярки цветове. Зелената туника на Руатан сияеше със свежия оттенък на пролетта, а около лицето и китките му се появи ореол от бледо златисто сияние. Всичко се разкри пред брат Слънцеднев — неговата гордост, смелост, честност, страхове… и дори мечти. Сега съзираше и тъмата, която докосва всяка човешка душа, но в този мъж я оковаваха вериги, по-здрави от желязо.

„Свестен човек си, Руатан.“

Напътстван от въпросите на Дългия леърд, Руатан разказа как е бил намерен убитият мъж, после и момичето, за издирването и срещата с чужденеца, който си купувал храна и други припаси. Добави, че другите трима са били убити в схватка от неговия син Конавар.

Дългия леърд нареди на момчето да излезе от тълпата. Брат Слънцеднев се напрегна. Виждаше отново същото златисто сияние, но под него мракът бушуваше като лъв в клетка, напираше да се изтръгне на свобода. Друидът се взираше в Конавар, в назъбения червен белег от слепоочието до долната челюст, спомни си историята за момчето и мечока. После забеляза ножа на колана му и изтръпна.

Оръжие на сидите!

Очите на друида се присвиха, усети боцкане като от иглички по кожата си. „Какъв си ти, момко?“

Владетелят разпита юношата и той разказа как се е бил с тримата убийци, които догонил. Личеше, че не преувеличава и не се хвали, но от това думите му само въздействаха още по-силно на хората наоколо. Щом млъкна, те запляскаха с ръце и се развикаха одобрително. Конавар се изчерви.

— На колко години си, момко? — попита Дългия леърд.

— След два месеца ще навърша шестнайсет, господарю.

— И тук чухме за тебе и схватката със звяра. Ти си чудесен син на племето, можем да се гордеем с младежи като тебе. Като твой леърд те обявявам за мъж, макар че още си млад. От този миг имаш всички права на зрял мъж и в съвета, и в житейските дела. Можеш да поискаш дар от мен и аз ще изпълня желанието ти.

Конавар помълча.

— Не е нужно да ме дарявате, господарю, но аз дойдох тук да помоля за вашето разрешение да пътувам с Бануин Чужденеца до родните му земи отвъд морето.

Друидът знаеше, че молбата изненада Дългия леърд. Повечето мъже биха поискали нива или коне. А момчето всъщност не поиска нищо, защото дори без вече извършените от него подвизи едва ли щеше да получи отказ на молбата да пътува. Старецът се усмихна.

— Скромна е молбата ти, сънароднико. Ще удовлетворя желанието ти да пътуваш на юг… и освен това ще ти дам добър кон и меч. Ела в моята къща, когато съдът завърши.

Конавар се поклони и се върна в тълпата.

Дългия леърд се изправи с голямо усилие. Той беше висок мъж и навремето нямаше по-могъщ воин от него из тези земи. Дори сега осанката му беше внушителна. Пъхна болната си ръка под колана и доближи пленника.

— Обвинен си в страшно злодеяние, което се наказва със смърт чрез удавяне. Не са намерени улики, по които да те осъдим, затова брат Слънцеднев е тук. Както и ти си познал веднага по белите му одежди, той е друид. Сред много му дарби най-опасна за тебе е способността да различава лъжите от истината. Той ще те разпита. Съветвам те да говориш правдиво.