Ивен, Рицаря с лъва [bg]

от двор в двор взел да обикаля със намерение превзето да търси чудеса. И ето — [5264] влетял тук в клопка свръхопасна. А мястото си е ужасно, че властват тук с нечиста сила два яростни сатанаила. [5268] Те ни обричат на страдание и вас ви чака поругание, сеньор, в туй сигурен бъдете, ако им откуп не дадете. [5272] Щом кралят влязъл в този замък, очаквали го тези двама гиганти зли и озверени, от дявол и жена родени120. [5276] Как силата им би прекършил млад крал, все още ненавършил и осемнадесет години. Той лесно можел да загине, [5280] разсечен със един замах от който и да е от тях. Страх младия ни крал обзел и затова той се заклел, [5284] че ще им праща ежегодно по трийсет деви благородни, додето двамата са живи. Поискал кралят предвидливо [5288] помилвани да бъдем ние, ако тях някой в бой убие — така да не търпим лишения без грехове и прегрешения… [5292] Но туй са блянове измамни — от тези демони коварни едва ли ще се отървем. Тъй цял живот ще си тъчем121 [5296] и като просяци последни ще ходим голи, боси, бедни, все тъй корав хляб ще ядем от глад съвсем да не умрем. [5300] От този труд до изнемога злодеите печелят много и всяка носи им пари — над двайсет су на ден дори. [5304] А ние сме без пукнат грош, макар над стана ден и нощ да си избождаме очите. Труда ни никой не зачита [5308] и ако спрем да си починем, а в този час край нас премине гигант, заплашва ни, че може със сопата да ни наложи, [5312] дори да ни осакати122. Не знам как би помислил ти за миг почивка… Но защо ли ви казвам нашите неволи? [5316] Обиди, болки върху нас се трупат толкова, че аз и една пета част едва ли предала бих. Най-много жалим, [5320] когато рицари почтени, в юначни битки закалени, пред погледа ни жертва стават след унизителна разправа, [5324] за нас когато се застъпят. Горките рицари! Те скъпо заплащат, че във този кът дошли са да се приютят. [5328] И сам ще видите, сеньор, че ви очаква тук позор, защото те тъй ще направят, че с подлости ще ви заставят [5332] бой срещу тях да поведете.“ „Девойко, — рекъл той — бъдете спокойна! Бог да ми помага, щом с демоните се налага [5336] да вляза в бой. Сега желая да разбера аз най-накрая от хората във този кът дали подслон ще ни дадат.“ [5340] „Сеньор, аз също ще се моля да бъде Божията воля — да не познаете провала.“ В просторната и нова зала [5344] Ивен със своите се върнал, но никого той там не зърнал. През къщата тогава минал и стигнал до една градина. [5348] Един слуга, без да отлага, в яхър конете им веднага отвел: били те подслонени, нахранени и напоени; [5352] в овес и слама до корема били… Май някой щял да вземе единия, ала изглежда, че пъклената му надежда [5356] била напразна… Та Ивен бил здрав и жив, а не ранен. Със свойте спътници той влязъл в градината и забелязал [5360] стар знатен мъж, облакътен върху постилка от сатен; държейки книга, там седяла и някакъв роман четяла123 [5364] девойка с рядка красота (а той бил нейният баща). До тях и майката била приседнала, тъй че могла [5368] да слуша с радост как чете единственото им дете. На седемнадесет години била, ала с чар ненадминат [5372] се отличавала: щял даже и бог Амур да се окаже пленен от нея, пък и тя би споделила любовта [5376] със него: той би се превърнал от бог в човек и би обърнал сам срещу себе си стрелата, неизлечимо във душата [5380] със своя лък би се ранил… Щом някой се е изцерил, той истински не е обичал. За тази рана непривична [5384] аз мога дълго да говоря. Ако на някои се стори, че дрънкам врели-некипели, то е защото те са спрели [5388] да любят — даже им додява щом често им се споменава, че някой искрено обичал и от любов се е обричал [5392] на вечни чувства със обет124. Та ето как е бил приет Ивен в овощната градина: щом го съгледали, мнозина [5396] да го посрещнат се завтекли и най-приветливо му рекли: „Оттук, оттук благоволете да минете, сеньор. Бъдете [5400] благословен от Бог и нека да ви помага той навеки — на вас и всички ваши близки.“ Не знам дали е всеки искал [5404] привидно да му угоди, а всъщност да го заблуди, но те се постарали доста добре да се почувства гостът. [5408] На господаря дъщерята оказала му чест, каквато човек най-близък заслужава. И както много настоявал [5412] взискателният й баща, помогнала на госта тя оръжието си да снеме, излязла после, за да вземе [5416] и гащи бели, и ръкави и риза… След това със здрави конци ръкавите зашила и хубаво го натъкмила. [5420] Дали за тези дрехи няма наскоро той цена голяма да заплати? Не дай си, Боже! Тя му подала да си сложи [5424] и горна дреха и манто (от скъпа кожа било то). От туй внимание Ивен се чувствал доста притеснен. [5428] Ала девойката грижлива била прилежна и учтива и сръчно, с опитни ръце, желаела от все сърце [5432] услугите да му направи. Усещала, че той се нрави на майка й, и със внимание и с изключително старание [5436] била към гостенина мила. Тя толкоз гозби наредила да сложат, че дори слугата едва донесъл там храната. [5440] Той цяла нощ край госта шетал. А помещението, дето ги настанили да преспят, било тъй тихо, че шумът [5444] изобщо в него не се чувал. Там също и лъвът нощувал — присвит на рицаря в краката.