![Мечът на тамплиерите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/9/mecht-na-tamplierite-bg-download.jpg)
Мечът на тамплиерите [bg]
- Автор: Кристофер Пол
- Серия: Тамплиери #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-436-9
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на тамплиерите [bg]». Краткое содержание книги:
— Предполагам.
— Означава ловец на плъхове или убиец на плъхове. Задачата на Kammerjägger била да открият местопребиваването на лицата от един списък с високопоставени офицери от СС и други ключови служители на Райха и да ги ликвидират. — Келерман замълча, после продължи: — „Това, което правим в живота, отеква във вечността“ — цитира той. — Познати ли са ви тези думи, докторе?
Кой ли ги беше изрекъл?
— Ръсел Кроу във филма „Гладиатор“.
— Хубави думи, докторе, верни думи. Вашият вуйчо и неговият английски приятел са ги записали с кръв през пролетта и лятото на 1945 година. Името на баща ми било в списъка на осъдените на смърт от Чърчил, докторе, а вашият вуйчо и Дерек Кар-Харис били сред убийците от отряд Kammerjägger. Зная със сигурност, че са отговорни за смъртта на повече от двайсет достойни мъже в Германия, Австрия, Рим… За малко да заловят и баща ми… Ако бяха успели, са щели да го убият на място.
— Лъжец такъв! — извика Пеги. — Дядо ми не е убивал никого!
Пътят пред тях тънеше в мрак. От двете им страни ги заобикаляше гора. Не се виждаха коли, нямаше и следи от фарове в далечината. Холидей не можеше да прецени кога ще стигнат до крайната цел.
Сега или никога.
Приведе се леко напред. Охранителят на предната седалка се напрегна, ръката му посегна към пистолета в кобура.
— Келерман?
— Да?
Холидей прошепна в ухото му:
— Да изгориш в ада, задник!
Плъзна в ръката си от ръкава молива, който бе измъкнал от джоба на Драбек по време на залитането си на паркинга, замахна и пред погледа на Пеги го заби в дясното око на Щефан. Моливът проникна в предния дял на мозъка и го уби мигновено. Викът застина неизречен в гърлото на Щефан. По лицето му покапа течност от пробитата му очна ябълка.
Холидей остави молива в окото и грабна пистолета от безжизнените пръсти на мъртвеца. Свали предпазителя, изви тялото си така, че да предпази Пеги, и стреля няколко пъти в облегалката на предната седалка.
Тапицерията й цъфна от куршумите, които пронизаха другия охранител в кръста и слабините. Изстрелите отекнаха в купето на автомобила като страховити гръмотевици. Тялото на мъжа подскочи във въздуха и той изпищя, когато се удари в арматурното табло отпред. Холидей опря тежкия пистолет в облегалката и стреля още два пъти. Куршумите пронизаха охранителя в гърлото и лицето. Мигът, в който главата на мъжа се пръсна и оцапа седалката и предното стъкло с кръв, мозък и парченца кости, бе наистина ужасяващ. Келерман изви рязко волана, гумите изпищяха и той едва овладя колата. Холидей заби цевта на пистолета точно под яката на сакото му и нареди:
— Отбий веднага!
Келерман се подчини, без да промълви и дума, и спря на насипания с чакъл банкет.
В купето миришеше на кръв и барут. Холидей отвори и затвори уста няколко пъти, защото ушите му бяха писнали. Адреналинът бушуваше в тялото му, а стомахът му се бунтуваше. На друго място и в друго време сигурно би му прилошало. Преглътна жлъч.
— Отключи вратите — нареди на Келерман. — Посегнеш ли към някакво оръжие, ще те застрелям, без да ми мигне окото.
Келерман кимна едва-едва, протегна ръка и натисна един от бутоните на шофьорската врата. Чу се приглушено изщракване. Холидей погледна през прозореца. От двете страни на пътя се простираха потънали в мрак гори.
— Добре ли си, Пег? — попита Холидей.
— Да — отвърна тя сподавено. Тялото на Щефан се бе наклонило към нея, досущ като любовник, задрямал на рамото й.
— Отвори вратата и го избутай навън — каза Холидей.
— Не искам да го докосвам.
— Направи го. Няма време.
— Добре.
Тя се наведе над мъртвеца и отвори вратата. Започна да бута, да се напъва, да блъска, докато най-сетне го изтика навън. Торсът на Щефан падна на земята, но краката му останаха в колата. Пеги зарита и най-накрая успя да избута цялото тяло навън. Холидей погледна през изцапаното с кръв стъкло. Все още не се виждаха никакви автомобили.
— Издърпай и онзи от предната седалка.
— О, моля те!
— Направи го, Пег!
Тя слезе от колата, прескочи тялото на Щефан и отвори предната врата. Направи ужасена гримаса, но хвана почти обезглавеното тяло за едната ръка и го издърпа навън. После попита: