![Мечът на тамплиерите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/9/mecht-na-tamplierite-bg-download.jpg)
Мечът на тамплиерите [bg]
- Автор: Кристофер Пол
- Серия: Тамплиери #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-436-9
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на тамплиерите [bg]». Краткое содержание книги:
— Виж това — извика Пеги от другия край на помещението.
Беше застанала пред огромно бюро. На стената над него бе окачена снимка на Адолф Хитлер, а на самото бюро бе поставена семейна фотография в сребърна рамка — красива жена в рокля от 40-те години с малко — шест или седемгодишно — момиче до нея и с пеленаче в ръце. В далечината зад тях се виждаше характерният, досущ като статуята на Христос в Рио, снежен силует на Матерхорн, наподобяващ извит хищен нокът, който не можеше да бъде сбъркан с никой друг планински връх. Швейцарското убежище на семейство Келерман. Върху бюрото бе поставена и книга с кожена подвързия. На корицата й бе щампован черепът, символ на Totenkopf, 33-та дивизия от СС „Мъртвешка глава“, отговаряща за концентрационните лагери.
— Дали това не е дневник? — попита Холидей.
Пеги отвори книгата. В горната част на всяка страница имаше дата, а редовете отдолу бяха запълнени с четлив дребен почерк. Дневникът на Луц Келерман. Отнасяше се за 1943 г.
— Фотоапаратът ти може ли да прави снимки отблизо?
— Разбира се.
— Снимай колкото се може повече страници.
— Добре.
Пеги извади фотоапарата от чантата си, разтвори дневника на първата страница и започна да снима. Задача, с която се справи за по-малко от двайсет минути. Холидей сновеше из помещението, оглеждаше експонатите, опитваше се да открие някаква връзка между Луц Келерман и тамплиерския меч, който вуйчо Хенри бе крил в дома си.
Единствената слаба следа, която успя да открие, бе една снимка на Химлер, Гьобелс и Луц Келерман, застанали на терасата в Бергхоф с кафени чаши в ръце. Тя поне потвърждаваше твърденията на Драбек, че заедно с Келерман са гостували в лятната резиденция на Хитлер в Баварските Алпи.
— Готово — каза Пеги и се присъедини към него. — Излезе към двеста страници. Сигурно няма да са на фокус, но разполагам ли с добър компютър, няма да имам проблем да ги разчета.
— Herr Doktor Холидей, Fraulein Блексток — каза Аксел Келерман, застанал на входа на водохранилището. Зад него стояха двама русокоси младежи в униформа. И двамата бяха въоръжени с модерни щурмови винтовки Heckler & Koch G36. Келерман запали цигара и духна кибритената клечка. Изпусна две облачета дим през ноздрите си и се усмихна. — Колко мило, че се отбихте.
— Казах ти, че трябваше да вземем пистолет — промърмори Пеги.
15.
Оковани в белезници, Холидей и Пеги Блексток бяха свалени до новия замък с количката за голф, използвана от охраната. Пазачите взеха фотоапарата и чантата на Пеги, както и фенерчето на Холидей. Когато пристигнаха на паркинга, Док видя големия мерцедес, който уж бе напуснал имението преди час. Пазачите ги издърпаха от количката за голф и ги бутнаха към колата.
От служебния вход излязоха още двама охранители. Между тях пристъпваше отпуснат и прегърбен закопчаният с белезници Рудолф Драбек. Първите двама охранители изчезнаха във вътрешността на замъка, като отнесоха фенерчето на Холидей и чантата и фотоапарата на Пеги. Двамата, които пазеха Драбек, бяха въоръжени с пистолети. Доколкото Холидей можеше да види, бяха автоматични HK45.
Келерман — стоеше до отворената шофьорска врата на големия мерцедес — каза:
— Ще ви заведем на разходка. Настанете се отзад, ако обичате.
— Нямам желание — отвърна Холидей.
Един от охранителите остави Драбек, улови Холидей за ръката и буквално го повлече към задната врата на автомобила. Холидей се опита да се измъкне от хватката му, но се спъна, блъсна се в Драбек и едва не го събори на земята. Старецът ахна от изненада. Холидей видя, че Драбек е бит, носът му бе счупен, а ноздрите пълни със съсирена кръв.
— Моля ви, докторе, предпочитам да не прибягваме до насилие — укори го Келерман. — Засега.
Охранителят изправи Холидей. Келерман направи знак с брадичка.
— Свалете им белезниците.
Охранителят изпълни заповедта. Пеги и Холидей разтриха китките си.
— Ich flebe dich an! — простена умолително старецът. — Bitte, ich flebe dich an!
— Какво казва? — попита Пеги, обръщайки се към Холидей.
— Моли се за живота си — преведе Келерман със спокоен, хладнокръвен глас, без следа от емоция. — Качете се в колата, моля. Вече закъсняваме.
— Къде ни водите?