Мечът на тамплиерите [bg]

— Не беше нужно да го убивате — каза Пеги със стиснати зъби и плувнали в сълзи очи.

Келерман я погледна в огледалото за обратно виждане. Лицето му беше безизразно.

— Нямах повече нужда от него.

После се обърна към охранителя на предната седалка.

— Zeit in die Heia zu gehen, jawohl?22

— Dein Wunsch ist mir Befehl, Mein Herr23 — отвърна пазачът и се засмя.

Келерман завъртя ключа в контакта и включи на задна. Колата потегли, спря, сетне пое направо към обрамчената с дървета алея, която отвеждаше към главното шосе. Завиха надясно, в посока, обратна на Фридрихсхафен, и Келерман пое през мрака, на север, към близките планини.

— Може би ще ми кажете защо мечът е толкова важен за вас — обади се Холидей от задната седалка. Натисна дръжката на вратата. Келерман беше заключил. — Знам, че сте луд, но дори един луд не би убил заради някакъв сувенир или спомен.

— Предполагам, че се опитвате да ме ядосате — отвърна Келерман, докато шофираше по потъналото в мрак шосе. — Доста незряла тактика. В интерес на истината, очаквах повече от човек като вас.

— В момента съм изложен на стрес — отвърна сухо Холидей.

— Мечът ми принадлежи — заяви Келерман. — Той е част от фамилното ми наследство.

— Това е просто един меч. При това не кой знае колко добър — каза Холидей. — Едва ли е трудно да се сдобие човек с такъв. Следващия път потърсете в интернет, вместо да убивате невинни хора.

— Дерек Кар-Харис не може да бъде наречен невинен — изсмя се Келерман, но гласът му прозвуча кухо, лишен от какъвто и да било хумор. — Той беше хладнокръвен убиец, също като вуйчо ви.

— Това е лъжа! — разгорещено възрази Пеги.

— Вуйчо ми беше специалист по средновековна история — обясни Холидей. — По време на Втората световна война е бил прикрепен към Управлението за паметниците, изящните изкуства и архивите. То пък е било част от комисията „Робъртс“, създадена по заповед на Франклин Рузвелт. Задачата им е била да се погрижат за опазването на обекти от културно значение от разграбване и разрушаване. Включително и германски такива.

— Така е — съгласи се Келерман, — но въпросното управление е служело като прикритие за различни разузнавателни операции, извършвани от англичаните и американците към края на войната. — Келерман замълча. Покрай тях профуча камион и фаровете му осветиха за миг купето. — Вие сте нещо като военен историк, докторе. Чували ли сте някога за операция на име „Върколак“?

— Разбира се — отвърна Холидей. — Това е последният отбранителен план, разработен от Химлер. Изпълнението му е възложено на обергрупенфюрер от СС Пруцман. Става въпрос за воденето на партизанска война.

— Странно, много ми напомня за така наречените Отряди на скръбта, описани в онази популярна в страната ви поредица християнски романи. Как се наричаше… „Оставените“? — Келерман кимна. — Тази операция „Върколак“, която имам предвид, е разработена от високопоставените служители в разузнавателните служби на Великобритания и Съединените щати. Уинстън Чърчил я нарича шеговито Отряд „Kammerjägger“. Знаете ли какво означава Kammerjägger, докторе?