Наследството на Армадата [bg]

— Да говорите с персонала? — трепна Чърч. — За какво?

— Искам да разбера дали някой е видял сър Роджър да напуска клуба. И по-точно, дали въпросният джентълмен е носел нещо със себе си.

— Всички отдавна са дали показания пред полицията.

— Не и по този въпрос — поклати глава Бен.

— Изключено! — отсече управителят. — Вие явно нямате представа колко трудно се ръководи подобна организация.

— Ще им отнема максимум пет минути от времето — обеща Бен, усещайки как в гърдите му се надига гняв. — Искам да говоря с всеки от тях поотделно. Така няма да попреча на работата в клуба. Въпросът може да се окаже на живот и смърт, разбирате ли?

Чърч поклати глава.

— Не — отсече той. — Няма да стане. — Погледна часовника си за втори път и се намръщи. Общото събрание на ООН очевидно го чакаше. — Мисля, че приключихме. Ще ви помоля да си вървите, господин Хоуп. Надявам се никога повече да не посещавате кънтри клуб „Касълбейн“. Не мога да ви позволя да се появявате без предупреждение и да плашите както служителите, така и гостите. Я се погледнете! Никой уважаващ себе си…

— Чуй какво ще ти кажа, дългоносо лайно такова! — изръмжа Бен. — Жената, която аз… Изчезнала е много близка моя приятелка. Животът й е заложен на карта. Не ме карай да повтарям!

Чърч се облещи насреща му, опитвайки се да запази достойнството си. Остана така секунда-две, после грабна слушалката и започна да набира някакъв номер. Бен долови изходящия сигнал, а после и някакъв глас насреща.

— Свържете ме с инспектор Ханрати, моля — заяви с победоносна усмивка управителят.

Бен си представи как дребният гадняр насреща му прави задно салто и се забива с главата напред в шкафа за документи зад бюрото. Видя как телефонът изхвърча на една страна, а перуката му на друга. После бавно се овладя и разтвори свитите си в юмрук пръсти. Може би защото въображението му продължаваше да работи и му помогна да си представи удоволствието, с което Ханрати му щраква белезниците и го натиква на задната седалка. А след това го чакаше обичайната процедура — задържане за 24 часа в ареста на Летъркени и повдигане на обвинение за нарушаване на обществения ред.

— Забрави! — изръмжа на Чърч той и изхвърча навън.

Къдрокосият младеж още беше в коридора и мокреше плочките с парцала си. Бен отвърна на кимването му, придружено от крива усмивка, и понечи да продължи.

— Пст! — издаде странен звук младежът.

Той спря и се обърна. Момчето беше оставило парцала и сочеше аварийното стълбище.

— Искаш да ми кажеш нещо ли?

Младежът кимна, хвърли подозрителен поглед към вратата на началника си и му направи знак да го последва на площадката, от която се излизаше на тясна шахта между двете сгради. Край едната стена бяха струпани купчина кашони, а на отсрещната беше опрян стар очукан мотоциклет с окачена на кормилото каска.