Наследството на Армадата [bg]

— Много добре! — остро отвърна Брук. — В такъв случай желая да ме качиш на частния си самолет и да ме върнеш у дома. Днес! Още сега!

— За съжаление, това е желание, което не мога да изпълня.

— Каква е идеята? Да ме държиш тук за откуп? Но защо мен, за бога? Аз съм неомъжена трийсет и няколко годишна жена, работя като консултант на свободна практика. В спестовната ми сметка има около дванайсет бона и половина, карам осемгодишно сузуки витара с изтъркани гуми и живея в апартамент, който дори не е мой и не мога да го ипотекирам, за да го купя. Чакай малко — изведнъж се сети тя. — Да не би всичко това да е заради Маршъл Кайт?

— Кой е Маршъл Кайт? — погледна я леко развеселено Серато.

Тя се втренчи в него. Нима е възможно този човек да е стигнал до семейните й връзки с богатия директор на „Кайт Инвестмънтс“ ООД? Съпругът на сестра й Фийби вече й беше причинил големи неприятности, въобразявайки се, че е влюбен в нея. Непрекъснато я дебнеше и ходеше подире й, а това в крайна сметка бе довело до раздялата с Бен, който беше убеден, че двамата имат връзка.

— Губиш си времето, ако за това става въпрос — рече тя. — Преди всичко Маршъл и Фийби едва ли имат представа какво се случва с мен. През последните няколко седмици те обикалят Бахамите със собствената си яхта — далече от телефони, телевизия и имейли. И възнамеряват да го правят още доста време. Второ, Маршъл харчи всяко пени, което печели, за скъпи играчки. Дори и да иска, не би могъл да плати откуп за мен. Трябваше да оставиш жив Роджър Форсайт, ако наистина си имал наум да изсмучеш малко пари от някого. Ситуацията е такава, че можеш най-спокойно да ме пуснеш да си вървя — още сега, в тази проклета минута. Защото няма какво да спечелиш от…