Наследството на Армадата [bg]

Португалски?, помисли си Брук. В Бразилия ли съм?

Зърнали Брук до прозореца, двете жени изненадано млъкнаха. После забелязаха счупения капак на пода и в очите им се изписа ужас.

Брук ги гледаше, без да мигне.

— Аз Консуела — срамежливо се представи по-възрастната жена, когато изненадата отмина. После махна към дъщеря си. — Това Пресентасион.

Брук не отговори. Консуела остави кутията на масата и вдигна капака. Сред тънката хартия проблесна нещо синьо.

— Ти обличаш това — каза тя на разваления си английски и заби показалец в кутията.

Жените изглеждаха безобидни и доста смутени от неочакваната компания. Далеч повече от самата Брук. Особено Пресентасион, която я гледаше със страхопочитание и не можеше да свали очи от лицето й. Брук направи малка крачка към тях и подозрително надникна в кутията. Синьото вътре се оказа някаква сатенена дреха. Консуела я извади и внимателно я разгърна върху гърба на близкия стол. Оказа се прекрасна и очевидно много скъпа рокля. В кутията имаше още бельо и чифт обувки с високи токчета, близки по цвят с роклята.

— Ти обличаш — повтори Консуела.

— Няма да стане! — тръсна глава Брук. — Ти сигурно се шегуваш.

Жената посочи косата и лицето й, после и нощницата. Брук се почувства почти гола. Изведнъж й се прииска да се покрие с нещо.

— Ти трябва да се подготвиш — добави Консуела.

— За какво да се подготвя? — попита на португалски Брук.

Беше започнала да учи този език малко след като си бе купила виличката в покрайнините на Вила Флор и вече можеше да води елементарен разговор. Не получи отговор и реши да смени тактиката.

— Къде се намирам?

В отговор получи само два изпразнени от съдържание погледа. Нямаше как да определи дали жените не са я разбрали, или са прекалено уплашени, за да отговорят. В крайна сметка се остави да я отведат в спалнята, където я накараха да седне пред тоалетката и се заеха да оправят косата й, разменяйки си къси, набързо изречени фрази, които тя не беше в състояние да схване. Какво, по дяволите, бяха решили да правят с нея?

— Не! — решително вдигна ръка тя, когато Пресентасион се наведе над нея с голям флакон спрей за коса. — Por favor, окей? Не искам това нещо. Разкарай го оттук.

Следващият проблем беше роклята. Брук с удоволствие би я разкъсала на парченца, но в един момент си даде сметка, че всичко ще бъде по-добро от полупрозрачната нощничка, и неохотно кимна.