Веселото гробище [bg]

Замълчаха. Комисарят започна да обикаля около ствола на Пеещата круша, а Радо се облегна на дървото и притвори очи, за да не се разсейва от обиколките на шефа си.

- Юнако, дори и да си прав... - започна комисарят, - как ще ми обясниш положението на тялото?

- Само бъди търпелив!

- Че кога не съм бил - изсумтя Донов.

- Изслушай ме! - умолително изрече Радо, погледна шефа си и продължи: - Щурата Стела има среща на гробището...

- Което само по себе си е подозрително... - вметна Мишената.

- Защо?

- Кой ходи нощем по гробища?

- Не е задължително срещата да е била през нощта - спокойно продължи Радо. - Доктор Моренов ни каза, че смъртта е настъпила в ранната сутрин.

- А после?

- Щурата Стела и Лицето Хикс се разделят. После конят хвърля Стела, а Лицето Хикс се връща...

- Защо се връща?

- Може конят да е изцвилил - предположи младежът. - Лицето Хикс вижда мъртвата жена, не може да й помогне и...

- Защо не е позвънил на сто и дванайсет? - прекъсна го отново Мишената.

- Не знам - въздъхна Радо.

- Значи Лицето Хикс има какво да крие - заключи комисарят.

- Понякога човек се паникьосва и предпочита да не се намесва...

- Само ако има какво да крие - повтори Донов. - А това значи - нечисто съдебно минало...

- Мислиш ли?

- Най-вероятно...

- Не е така! - катгорично изрече младият полицай. - Ако Лицето Хикс се крие от закона, ще изчезне веднага оттук. Няма да мести тялото, да търси цвете, да се прощава по този начин с Щурата Стела...

- Може да е някой извратеняк - предположи Мишената. - Геронтофил, който дебне бабички...

- На гробището?

- Повечето от тях сутрин можеш да откриеш именно тук.

- Не ми прилича на сексуално престъпление - поклати глава Радо. - Маргаритката в ръцете на жената повече напомня за любовно обяснение... Обича ме, не ме обича...