Одисея в космоса 2061
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Серия: a space odyssey #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Одисея в космоса 2061». Краткое содержание книги:
Но сега „Юнивърс“ се отдалечаваше от Халеевата комета върху стълб от пламъци, който беше толкова ярък, че заслепяваше очите; изглеждаше почти като някоя масивна колона, изградена от огън. Там, където пламъкът удряше земята, скални отломъци експлодираха нагоре и встрани; отивайки си завинаги, „Юнивърс“ издълбаваше своя подпис, като космически графити, върху ядрото на Халеевата комета.
Повечето от пътниците, свикнали да се издигат в космоса без видими помощни средства, бяха доста шокирани. Флойд очакваше неизбежното обяснение; едно от малките му удоволствия беше да хваща Уилис в някоя научна грешка, но това се случваше много рядко. А дори и когато успееше, Уилис винаги имаше някое напълно правдоподобно извинение.
— Въглерод — каза той. — Горящ въглерод, точно както при пламъка на свещта, но малко по-горещ.
— Малко — промърмори Флойд.
— Вече не използваме като гориво, извинете ме за израза — Флойд сви рамене, — чиста вода. Въпреки че беше внимателно филтрирана, в нея има голямо количество колоидален въглерод. А също и съставки, които могат да се премахнат единствено чрез дестилация.
— Доста е внушително, но аз съм малко обезпокоен — каза Грийнбърг. — Цялото това излъчване на топлина — няма ли да се отрази зле на двигателите и да пренагрее кораба?
Това беше много уместен въпрос, който предизвика известно безпокойство. Флойд очакваше, че Уилис ще даде обяснение, но този хитрец му върна топката.
— Бих предпочел доктор Флойд да разгледа този проблем — в края на краищата идеята беше негова.
— На Джолсън, ако нямате нищо против. Въпросът е уместен. Но това не представлява някакъв сериозен проблем; когато достигнем пълна тяга, всички тези фойерверки ще останат на хиляди километри зад нас. Няма защо да се притесняваме за тях.
Сега корабът кръжеше на два километра над ядрото; ако не беше блясъкът от реактивните струи, щяха да видят цялата огряна от слънцето страна на малкия свят, простираща се под тях. От тази височина — или далечина — стълбът, изригващ от Олд Фейтфул, изглеждаше малко по-широк. Приличаше, внезапно си припомни Флойд, на един от онези гигантски фонтани, разположени около Женевското езеро. Не беше ги виждал от петдесет години насам и му се искаше да знае дали все още действаха.
Капитан Смит изпробваше уредите за управление, като бавно завъртя кораба, а след това го наклони последователно по осите Y и Z. Всичко функционираше отлично.
— Мисията започва след десет минути — съобщи той. — Първата точка от пътуването ще достигнем след петдесет часа; втората точка преди смяната на курса — след сто и петдесет часа. — Той направи пауза, за да могат хората да осъзнаят казаното; никой друг кораб досега не беше опитвал да поддържа такова високо нарастващо ускорение за такъв дълъг период от време. Ако „Юнивърс“ не успееше да задейства спирачките в подходящия момент, щеше да влезе в учебниците по история и като първия междузвезден кораб с екипаж на борда.
В момента корабът се обръщаше по хоризонтала — ако тази дума изобщо можеше да се използва за една почти лишена от гравитация местност — и се насочваше право към белия стълб, образуван от мъгла и ледени кристалчета, който все още продължаваше равномерно да блика от кометата. „Юнивърс“ започна да се придвижва към него…
— Какво прави той? — запита обезпокоеният Михайлович.
Тъй като явно бе предвидил подобни въпроси, капитанът заговори отново. Той, изглежда, си беше възвърнал доброто чувство за хумор и в гласа му се усещаха весели нотки.
— Трябва да свърша една дребна работа, преди да тръгнем. Не се притеснявайте — много добре знам какво правя. А и вторият помощник е съгласен с мен — нали така?
— Да, сър. Макар че отначало помислих, че се шегувате.
— Какво става там горе на мостика? — попита Уилис, който за пръв път бе изпаднал в недоумение.
Сега корабът започна бавно да се накланя, като все още се придвижваше към гейзера със скоростта на пешеходец. От това разстояние — вече по-малко от стотина метра — той още повече напомняше на Флойд за онези далечни женевски фонтани.
Не е възможно да иска да ни вкара в…
… но се оказа точно така. „Юнивърс“ леко завибрира, когато започна да навлиза в издигащия стълб от пяна. Все още се движеше много бавно, като че ли се опитваше да пробие дупка в гигантския гейзер. Видеомониторите и панорамните екрани показваха само млечнобяла празнота.