Одисея в космоса 2061
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Серия: a space odyssey #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Одисея в космоса 2061». Краткое содержание книги:
И все пак никой не знаеше по-добре от него, че цялата му бизнескариера е била една дълга хазартна игра. Той бе направил най-доброто, на което бе способен, за да контролира залозите, като събираше най-добрата достъпна информация и се вслушваше в думите на експерти, за които неговият усет му подсказваше, че ще му дадат най-мъдрия съвет. В повечето случаи той бе успявал да се измъкне навреме, когато те грешаха; но винаги беше съществувал и елемент на риск.
Сега, докато четеше съобщението на Хейуд Флойд, той отново усети старата тръпка, която не беше изпитвал, откакто за последен път бе наблюдавал как конете се втурват с тътен в последната обиколка. Това беше истинска хазартна игра — може би последната и най-голямата в цялата му кариера, макар че не би се осмелил да каже това на своя Управителен съвет. Още по-малко на лейди Жасмин.
— Бил — каза той, — какво мислиш за това?
Синът му (уравновесен и благонадежден, но лишен от онази живителна искрица, която вероятно вече не беше нужна на това поколение) му даде отговора, който той очакваше:
— Теоретичната страна е доста издържана. „Юнивърс“ може да се справи — на теория. Но вече загубихме един кораб. Сега ще рискуваме да загубим и втори.
— Той така или иначе ще отиде до Юпитер — Луцифер.
— Да, но след цялостна проверка в околоземна орбита. А освен това съзнаваш ли какво ще означава така предложената директна мисия? Корабът ще счупи всички рекорди за скорост — ще трябва да се движи с над хиляда километра в секунда при смяната на курса!
Това бе най-лошото нещо, което би могъл да каже; в ушите на баща му още веднъж прозвуча тътенът на копита. Но сър Лорънс само отговори:
— Няма да им стане нищо, ако сами направят няколко изпитания, макар че капитан Смит се съпротивява с нокти и зъби срещу тази идея. Дори ме заплашва с оставката си. Междувременно провери как стоят нещата с Лойдс — може да се наложи да се откажем от застраховката на „Галакси“.
Особено, би могъл да добави той, ако възнамеряваме да хвърлим „Юнивърс“ на масата като още по-скъп жетон.
А го безпокоеше и поведението на капитан Смит. Сега, когато Лаплас беше в неизвестност на Европа, Смит бе най-добрият командващ, който му оставаше.
При кратера
— Най-немарливата ми работа, откакто завърших колежа — мърмореше главният механик. — Но това е най-доброто, което можем да направим за такова кратко време.
Импровизираният водопровод преминаваше през петдесет метра причудливи, примесени с различни химикали скали до намиращия се все още в състояние на покой отвор на Олд Фейтфул, където завършваше с една правоъгълна, насочена надолу фуния. Слънцето току-що бе изгряло над хълмовете и земята вече бе започнала да трепери леко, щом подземните — или подхалееви — резервоари на гейзера почувстваха първото докосване на топлината.
Докато гледаше от залата за наблюдение, Хейуд Флойд не можеше да повярва, че толкова много неща са се случили само за двайсет и четири часа. Най-напред корабът се раздели на две враждуващи групи — едната предвождана от капитана, а другата по необходимост оглавявана от него самия. И двете групи проявяваха студена учтивост. Всъщност още не се бе стигнало до размяна на удари: но той откри, че в някои среди вече е известен с прякора Самоубиецът Флойд. Това не беше чест, която би оценил твърде високо.
И все пак никой не можеше да открие някаква съществена грешка в маневрата на Флойд-Джолсън. (Това име също не му се нравеше: той бе настоял всички заслуги да бъдат приписани на Джолсън, но никой не се вслуша в думите му. А Михайлович каза: „Не си подготвен да си поделите отговорността?“)
Първото изпитание щеше да се състои след двайсет минути, когато Олд Фейтфул с доста голямо закъснение щеше да приветства зората. Но дори и ако се окажеше успешно и резервоарите за гориво започнеха да се пълнят с искряща бистра вода, а не с кална мътилка, както бе предрекъл капитан Смит, пътят към Европа все още нямаше да е отворен.
Един малък, но не и незначителен фактор бяха желанията на достопочтените пасажери. Те се бяха надявали да се приберат у дома до две седмици; сега за тяхна изненада, а в някои случаи и ужас бяха изправени пред изгледи за опасна мисия, заради която трябваше да минат през половината Слънчева система. Дори и ако тя се окажеше успешна, нямаше да има никаква определена дата за завръщането на Земята.