I.
Замразените години
— За седемдесетгодишен мъж сте в изключително добра форма — отбеляза д-р Глазунов, вдигайки поглед от изпечатаните окончателни данни на Медком. — Не бих ви дал повече от шейсет и пет.
— Радвам се да го чуя, Олег. Особено след като съм на сто и три години — както много добре знаете.
— Пак започваме! Човек би си помислил, че никога не сте чели книгата на професор Руденко.
— Милата Катерина! Бяхме запланували събиране по случай стотния й рожден ден. Така съжалявам, че не успя да навърши тази възраст — ето какво става, когато прекарваш прекалено много време на Земята.
— Каква ирония, след като тя бе човекът, измислил онзи прочут лозунг: „Гравитацията ще ви доведе до дълбока старост.“
Д-р Хейуд Флойд се загледа замислено към непрекъснато променящата се панорама на красивата планета, на разстояние само шест хиляди километра, по чиято повърхност вече никога нямаше да може Да се разхожда. Още по-ироничен бе фактът, че благодарение на най-глупавия инцидент в живота му той все още беше в отлично здраве, докато почти всички негови стари приятели бяха мъртви.
Беше се завърнал на Земята само от седмица, когато въпреки всички предупреждения и собствената му увереност, че нищо такова не може да му се случи, той падна от един балкон на втория етаж. (Да, беше си пийнал, но беше го заслужил — той стана герой за новия свят, в който „Леонов“ се бе завърнал.) Многобройните счупвания бяха довели до усложнения, с които можеха да се справят най-добре в космическата болница „Пастьор“.
Това се бе случило през 2015 г. А сега — той не можеше да повярва, но виждаше календара на стената — беше 2061-ва.
За Хейуд Флойд биологичният часовник беше забавен от гравитацията на болницата, равна на една шеста от тази на Земята; два пъти в живота му той всъщност бе върнат назад. Сега се смяташе — макар и някои авторитети да го оспорваха, — че хибернацията спира процеса на стареене и предизвиква подмладяване. Флойд фактически бе станал по-млад по време на пътуването си до Юпитер и обратно.
— Значи смятате, че е безопасно да тръгна?
— Нищо в тази вселена не е безопасно, Хейуд. Мога да кажа само, че няма пречки от физиоло-гически характер. В края на краищата обстановката на борда на „Юнивърс“ ще бъде почти същата като тук. Там може и да не са на нивото на — аа — превъзходните медицински експерти в „Пастьор“, но д-р Махиндран е добър човек. Ако възникне проблем, с който не може да се справи, той ще ви постави отново в състояние на хибернация и ще ви изпрати обратно при нас — с обратна разписка!
Това бе решението, на което Флойд се надяваше, и все пак задоволството му беше примесено с някаква тъга. За седмици наред щеше да бъде далеч от мястото, което обитаваше вече почти половин век, и от новите си приятели от последните години. Макар че „Юнивърс“ беше луксозен лайнер в сравнение с примитивния „Леонов“ (който сега кръжеше високо над Фарсайд като един от главните експонати в музея „Лагранж“), все още съществуваше известен елемент на риск във всяко по-продължително пътуване в космоса. Особено ако то беше от рода на изследователската експедиция, на която се готвеше да тръгне…
