Одисея в космоса 2061
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Серия: a space odyssey #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Одисея в космоса 2061». Краткое содержание книги:
Може би това бе добре за хората. Дори и ако движенията им бяха затруднени от скафандрите, на Европа вероятно нямаше нищо, което би могло да ги хване — дори и да иска.
Странно защо, на капитан Лаплас му беше забавно да предаде управлението на своя кораб в ръцете на домакина; той се почуди дали тази ситуация е без прецедент в космическите и морските анали.
Не че мистър Ли би могъл да направи кой знае какво. „Галакси“ се носеше вертикално, като една трета от него се подаваше над водата; корабът се накланяше леко от вятъра, който го тласкаше с постоянна скорост от пет възела. Под ватерлинията бяха възникнали само няколко теча, които лесно бяха овладени. От голямо значение бе фактът, че корпусът все още беше херметизиран.
Макар че повечето навигационни уреди бяха безполезни, те знаеха точно къде се намират. От Ганимед на всеки час им съобщаваха точното местоположение на кораба по аварийния предавател и ако „Галакси“ се придържаше към сегашния си курс, щеше да достигне бреговете на един голям остров в следващите три дни. Ако не успееше да направи това, корабът щеше да продължи плаването си в открито море и в крайна сметка щеше да достигне областта точно под Луцифер, където водата завираше. Макар и не непременно катастрофален, този вариант не беше никак привлекателен; временно назначеният капитан Ли прекарваше по-голямата част от времето си, обмисляйки начини да го избегне.
Платната — дори и да имаше подходящи материали и такелаж за тях — щяха да предизвикат съвсем незначителна промяна в курса. Той беше спуснал импровизирани морски котви на дълбочина петстотин метра в търсене на течения, които биха могли да им помогнат, но не откри нито едно. Не успя да стигне и до дъното — то явно се намираше на километри под тях.
Може би така беше по-добре. По този начин те бяха защитени от подводните трусове, които непрекъснато опустошаваха този нов океан. Понякога „Галакси“ се залюляваше сякаш бе ударена от гигантски чук, когато някоя ударна вълна преминаваше покрай нея. Няколко часа по-късно тази вълна цунами, висока няколко десетки метра, щеше да се стовари върху някой от бреговете на Европа; но тук в големите дълбочини смъртоносните вълни само леко набръчкваха водната повърхност.
На няколко пъти те забелязваха в далечината внезапни водовъртежи; те изглеждаха доста опасни — маелстрьоми, които биха могли да потопят дори „Галакси“ в незнайни дълбини, но за щастие те бяха твърде далеч и само караха кораба да се завърти няколко пъти във водата.
А веднъж един огромен мехур, пълен С газ, се издигна над повърхността и се взриви само на стотина метра от тях. Беше много внушително и всички се съгласиха с искрената забележка на доктора: „Слава Богу, че не можем да го помиришем.“
Учудващо е колко бързо и най-странната ситуация може да се превърне в нещо обикновено. За няколко дни животът на борда на „Галакси“ се намести в строго определени рамки и най-големият проблем на капитан Лаплас беше да намира работа на екипажа. Нямаше нищо по-лошо за корабния морал от безделието и той се чудеше как ли капитаните на някогашните платноходи са успявали да намират занимания на своите хора по време на нескончаемите пътувания. Не бе възможно да са прекарвали цялото си време в събиране на такелажа или в чистене на палубите.
С учените проблемът беше точно обратният. Те непрекъснато предлагаха тестове и експерименти, които трябваше внимателно да се проучат, преди да бъдат одобрени. И ако им позволеше, сигурно щяха да завземат всички канали за свръзка на кораба, които и без това бяха доста ограничени.
Главният комплект антени сега се удряше в обшивката на кораба при ватерлинията, така че „Галакси“ вече не можеше да разговаря директно със Земята. Всичко трябваше да бъде препредавано чрез Ганимед, в радиообхват от няколко мизерни мегахерца. Единственият видеоканал имаше приоритет пред всичко останало, но трябваше да се справя с интерференцията на вълните от земните телевизионни мрежи. Не че можеха да покажат на зрителите си нещо друго освен открито море, тесни корабни пространства и екипаж, който, макар и с висок дух, започваше да брадясва все повече и повече.
Необичайно количество съобщения бяха предназначени за втори помощник-капитан Флойд, чиито зашифровани отговори бяха толкова кратки, че едва ли съдържаха много информация. Най-накрая Лаплас реши да поговори с младежа.
— Мистър Флойд — каза той, когато останаха насаме в неговата каюта, — ще ви бъда много задължен, ако ме осведомите какво е естеството на временното ви назначение.