Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
— Навярно телата са били разкъсани и обезобразени — прошепна той, въпреки че всяка дума бе наказание за него.
— Много по-лошо. В мига на удара се е освободило невероятно количество енергия, поради което бе невъзможно да се установи, че това са били хора. Рискът от инфектиране на кръвта и заразяване от мъртвата тъкан беше толкова висок, че незабавно напуснахме местопроизшествието и при повторното си посещение вече носехме защитни костюми. Разбира се, всяко парче от останките трябваше да бъде огледано от съответните специалисти, ето защо монтирахме четири обеззаразителя, в които останките се обработваха, преди да ги закарат в хангар на летището в Пуебло.
В стремежа си да докаже, че болката, която изпитва, никога няма да притъпи гнева му, Джо продължи да се самонаказва:
— Все едно, че са били прекарани през месомелачка… Това ли искаш да ми кажеш?
— Престани да се измъчваш. Няма да ти помогне, ако знаеш всички ужасяващи подробности.
На поляната цареше такава тишина, сякаш именно тук се бе взривил целият свят и енергията отдавна беше изчезнала в най-отдалечените краища на вселената, оставяйки само беззвучно безвъздушно пространство.
Няколко едри пчели, омаломощени от августовската жега, която не успяваше да прогони студа, проникнал в костите на Джо, бавно прелитаха от цвят на цвят, като че танцуваха ритуален танц. Той дълго ги гледа, напразно опитвайки се да чуе жуженето им, после отново подхвана разпита:
— Значи според теб причината за катастрофата е повреда в хидравличната система, така ли?
— Май наистина не си чел репортажите във вестниците.
— Нямах сили.
— Възможностите за взривно устройство, поставено на борда на боинга, въздушен вихър, причинен от преминаването на друг самолет, както и различни други фактори, бяха елиминирани сравнително бързо. В продължение на осем месеца двайсет и деветима специалисти изследваха останките, без да успеят да установят вероятната причина. Разбира се, в процеса на работата се появиха най-различни предположения, например за възникнала повреда на рамата на двигателя или неизправност в електронната система на вратите. Накрая обаче всички тези възможности бяха изключени и официално не бе оповестена причината за катастрофата.
— Това обичайната практика ли е?
— Не. Но понякога не сме в състояние да обясним причините за дадена катастрофа. Както онази в Хоупуел през 1994 година или случилото се с друг боинг 737, който три години по-рано се разби на път за Колорадо Спрингс и пътниците и екипажът загинаха.
Джо се замисли. Нещо в думите й, че официално не е била оповестена причината за трагедията, му се стори обезпокоително. Внезапно му хрумна нещо и побърза да попита:
— От Марио Оливери разбрах, че си напуснала работа преди близо седем месеца, вярно ли е?
— Марио… — промърмори тя. — Симпатичен и свестен човек… беше шеф на един от екипите при това разследване… Да, вярно е, че напуснах преди девет месеца.
— Това означава, че не си останала до края на разследването, въпреки че си отговаряла за него?
— Вярно е — призна тя. — Когато работата се затлачи и започнаха да изчезват доказателства, а аз започнах да вдигам шум, ме притиснаха да напусна. Опитах се да продължа, но не можах да понеса да участвам в някаква измама. Нямах смелостта да издам какво се случва в действителност, затова напуснах. Не се гордея с тази постъпка, но имам и семейни задължения.
— Семейни задължения ли?
— Да, трябваше да мисля за сина ми Дани. Той е двайсет и три годишен, вече не е дете, но ако го загубя…
Джо предусети какво ще му каже и я прекъсна:
— Заплашваха ли го?
Барбара се взираше в зейналата яма, но сякаш не виждаше последствията от едно реално бедствие, при което са загинали триста и трийсет души, а личната си катастрофа.
— Случи се две седмици след трагедията с боинга — промърмори. — По това време бях в Сан Франциско, за да разследвам живота на Делрой Блейн, капитана на самолета, като се опитвах да открия данни за проблеми от психологическо естество.
— Откри ли нещо?
— Не. Всичко свидетелстваше, че е бил уравновесен човек. По това време бях подела кампания за оповестяване пред обществото какво се е случило с някои доказателства. Но да не ти губя времето с подробности… само ще спомена, че по принцип спя като заклана. Ала първата нощ ненадейно се събудих в два и половина, защото някой запали нощната лампа и опря пистолет до слепоочието ми.
Тъй като години наред Барбара очакваше по всяко време на деня или на нощта да й телефонират и да я повикат на работа, бе свикнала веднага да се разсънва. Пробуди се от щракването на ключа и от светлината, както щеше да се събуди от иззвъняването на телефона, и веднага осъзна, че се случва нещо необичайно.