Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
Спряха на ръба на кратера и се загледаха надолу — ямата беше дълбока петнайсетина метра. По стените й беше избуяла трева, но дъното беше покрито с тънък слой кал и изсъхнали листа, през който стърчаха сивкави скали.
Барбара промълви:
— Самолетът се е забил с такава сила, че е проникнал през почвата, натрупвана в продължение на хиляди години, и е разрушил каменния слой под нея.
Джо осъзна, че гледката го е поразила повече, отколкото е очаквал. Вдигна очи към мрачното небе и се насили да диша дълбоко, за да се овладее.
Съзря как един орел се появи от гъстите вълма мъгла, обгръщащи планините, и се насочи на изток по толкова права линия, сякаш следваше паралел на географска карта. На фона на сиво-бялото небе изглеждаше черен като гарвана от прочутата поема на По, но скоро навлезе сред облаците и се стопи сред тях като избледняващ дух. Джо тежко въздъхна и продължи нататък.
— Самолетът — подхвана Барбара — се е движил по курса и без никакви проблеми, когато е прелетял покрай навигационната кула в Гудланд, която се намира на около триста километра на изток от Колорадо Спрингс. Когато се е забил в този склон, вече се е бил отклонил с четирийсет и пет километра от курса.
Докато бавно вървяха по ръба на кратера, Барбара разказа известните подробности за случилото се с боинга от излитането до катастрофата.
— Самолетът излетял от „Кенеди“ в Ню Йорк само с четири минути закъснение, като по предварителен план е трябвало да следва различен коридор от този, по който се е движел през онази августовска вечер.
Заради прогнозите за гръмотевични бури в южните щати и предупрежденията за възможна поява на торнадо над Средния запад е бил пренасочен по друг маршрут. Боингът прелетял над Пенсилвания, Кливланд, езерото Ери и Южен Мичиган, след което се насочил към Девънпорт. В Небраска минал край контролната кула „Линкълн“, като поддържал курс към следващата кула в Гудланд в североизточния район на Канзас.
Данните от черната кутия показваха, че след преминаване покрай кулата в Гудланд пилотът направил съответни корекции в курса…, но на около сто и осемдесет километра от кулата се случило нещо необяснимо. Самолетът не загубил височина или скорост, но се отклонил със седем градуса от определения маршрут 146. В продължение на две минути не се случило нищо друго, после боингът неочаквано се отклонил с три градуса надясно, като че ли пилотът разбрал, че е излязъл от определения маршрут. След три минути обаче машината се отклонила отново, този път с четири градуса наляво. Самолетът криволичел във въздуха като кола по заледено шосе.
Анализите на специалистите показваха, че пилотът може би е използвал щурвала, за да насочва машината ту вляво, ту вдясно, което е безсмислено. По принцип пилотите от гражданската авиация не използват лоста от съображения за сигурност на пътниците. Резките отклонения създават странично ускорение, което може да повали изправил се пасажер, да разлее напитките и да предизвика паника сред пътниците.
Капитан Делрой Блейн и навигатор Виктор Санторели са ветерани с двайсетгодишен стаж и отлично са знаели, че промените в курса се извършват чрез елероните, улесняващи плавните завои. Капитанът би трябвало да използва щурвала само в случай, че откаже някой от двигателите при излитане или при приземяване, или при силен страничен вятър.
Данните, запазени в черната кутия, показваха, че осем секунди след първото отклонение самолетът отново е променил посоката с три градуса наляво, което след секунда е било последвано от ново отклонение с още седем градуса в същата посока. И двата двигателя били в отлично състояние и не са били причина за промените в курса или за катастрофата. Но остава фактът, че през тези няколко съдбоносни секунди боингът загубил височина и стремително полетял към земята, като се преобръщал във въздуха.
Пилоти с опита на Блейн и Санторели би трябвало да предотвратят превъртането. Редно е било капитанът рязко да завие вдясно и да използва елероните, за да върне боинга в предишното му положение. Възможно е обаче да се е повредила хидравличната система, което е направило самолета неуправляем. Двигателите продължили да работят, но машината се врязала в склона с такава сила, че стоманените витла се счупили, сякаш били от балсово дърво. Избухнал мощен взрив, а оглушителният гръм отекнал в цялата околност.
Барбара и Джо спряха и се загледаха в притъмнялото небе, вслушвайки се в приглушения тътен на гръмотевиците, които напомняха на взрива, разтърсил местността преди една година. Тя продължи разказа си: