Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
— Зададох ти въпрос, идиот такъв!
Пендъргаст извади бутилката шампанско от разтопения лед, остави капките вода да се оттекат отвън и с ловко движение измъкна корковата тапа. Две тесни високи чаши стояха отстрани. Той ги напълни до ръба.
— Ще се присъедините ли към мен? — поинтересува се той.
Мъжът насочи оръжието.
— Търпението ми свършва. Имате проблем, господинчо, и с всяка минута той се влошава.
Пендъргаст отпи глътка.
— Което означава, че и двамата имаме проблем. Ако седнете, бихме могли да разговаряме спокойно.
— Аз нямам проблем. Вие имате! Имате голям, шибан проблем.
— Добре знам проблема си. Вие сте моят проблем! Стоите срещу мен с насочено в тавата ми оръжие и изглежда — загубил присъствие на духа. Да, определено е проблем. — Пендъргаст отпи глътка и въздъхна. — Превъзходно.
— Разполагате с още един шанс да ми кажете кой сте, преди да ви размажа мозъка в стената.
— Преди да го направите, ще отбележа само, че вие имате далеч по-сериозен проблем, отколкото аз.
— Нима? И какъв, по дяволите, е той?
Пендъргаст кимна към вратата на спалнята.
— Знае ли господин Брок, че се забавлявате с дама в апартамента му?
Неловко колебание.
— Господин Брок не възразява да забавлявам дами в апартамента му.
Пендъргаст вдигна вежди.
— Може би. А може би — не. И като връх на това, ако се опитате да „размажете“ нещо в стената, ще се окажете в злощастен център на внимание на целия кораб. Ако извадите късмет, ще свършите с присъда за убийство. Ако ли пък не, вашият мозък ще украси тапета. Аз също съм въоръжен, за сведение.
Колебание.
— Ще се обадя на корабната охрана.
Пендъргаст отпи поредна глътка.
— Не го мислите, господин Кърт.
Мъжът продължаваше да се цели в него.
— Джонсън съм. Къртис Джонсън. А не „господин Кърт“.
— Извинете ме, господин Джонсън. Ако е истина, че господин Брок не възразява да забавлявате дами, докато сте на смяна, в случай, че извикате охрана, биха възникнали въпроси относно товара, който господин Брок е складирал в тази спалня, която използвате за любовно гнездо. И отгоре на всичко, вие не знаете кой съм и защо съм тук. Може да съм от корабната охрана. Така че, както казах преди малко, господин Джонсън, и двамата имаме проблеми. Надявам се, че съществува начин за разрешаването им по интелигентен начин и в наша взаимна изгода. — Той бавно пъхна два пръста във вътрешността на джоба на смокинга си.
— Да виждам ръцете ви!
Пендъргаст извади пръстите си, които държаха сега малка пачка чисто новички стодоларови банкноти.
Мъжът стоеше, месестата му ръка стискаше оръжието, лицето му беше зачервено и объркано.
Пендъргаст разклати парите.
— Свалете оръжието.
Мъжът го направи.
— Елате да ги вземете.
Онзи протегна ръка, грабна пачката и я пъхна в джоба си.
— Трябва да действаме бързо, господин Джонсън, така че да съм си тръгнал преди връщането на господин Брок.
— Вие се измитате веднага оттук. Сега.
— Взехте ми парите и сега ме изритвате? Колко неспортсменско.
Пендъргаст се изправи с шумна въздишка, обърна се сякаш да тръгне, но ускори движението си и с безгрижна бързина запрати чашата с шампанско в лицето на Джонсън, едновременно с това забивайки светкавично левия си юмрук в китката му. Оръжието падна върху килима и се плъзна до средата на стаята. Когато Джонсън се окопити от удара и се наведе да го вземе, Пендъргаст го хвана, след което заби собствения си Лес Байер 1911 в ухото му и натисна коляно в основата на гърба му.
— Doucement9, господин Джонсън. — Doucement!
След като изчака доста време, Пендъргаст се изправи.
— Можете да станете.
Мъжът седна, разтърка ухото си и тогава стана на крака. Лицето му се бе наляло с кръв.
Пендъргаст върна пистолета обратно в джоба на смокинга си, вдигна този на Джонсън и го задържа за миг.
— Уолтър ППК. Фен на Джеймс Бонд, предполагам. Може би имаме по-малко общо, отколкото си мислех. — Хвърли го на мъжа, който го хвана изненадано. Държеше го и не знаеше какво да прави.
— Дръжте се умно и го приберете.
Джонсън кимна.
— А сега — произнесе приятно агентът, — трябва да изберете, господин Джонсън. Можете да сте мой приятел, да ми направите една малка услуга и да спечелите още една хилядарка. Или да продължите да проявявате напълно незаслужена лоялност към глупак, който ви плаща малко, и който ще ви застреля в първата минута, в която разбере за вашата недискретност и няма да си спомни никога повече за вас. Така че: какво избирате господин Джонсън?
9
По-полека (фр.) — Б.пр.