Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Къде стана това?
— В дома на мис Чейни.
— Къде беше мистър Мейсън?
— На същото място.
— Какво направи той?
— Показа ми този пистолет.
— А вие как реагирахте?
— Казах му, че това е пистолетът, който изчезна от колата ми.
— И вие го взехте от него.
— Да.
— Какво направихте след това?
— Изтичах до колата си, отворих жабката и установих, че моят пистолет липсва.
— После?
— Върнах пистолета на мистър Мейсън.
— Същия пистолет?
— Да.
Нийли се наклони към Мейсън и му пошушна:
— Нищо не постигнах.
Мейсън му отговори по същия начин:
— Няма и да постигнете, докато водите разпита по този начин. Всеки път, когато задавате въпросите си в същия ред, в който свидетелят е изложил фактите преди това пред прокурора, ще получавате едни и същи отговори.
— Май се изложих.
— Попитайте го необходимо ли е било да занесе пистолета до колата, за да открие, че липсва.
Нийли кимна, обърна се към свидетеля и попита:
— Мистър Олдридж, защо решихте да вземете пистолета, когато тръгнахте към колата си, за да проверите дали вашият е там?
— Исках да бъда сигурен.
— В какъв смисъл?
— Че пистолетът в жабката липсва.
— Но за това не е било необходимо да го носите до колата. Трябвало е само да отворите жабката и да видите дали вашият е там.
— Ами реших да ги сравня.
— Искате да кажете, че не си спомняте как изглежда вашия пистолет?
— Мисля, че помня.
— В такъв случай, защо взехте пистолета с вас?
— За да мога да направя сравнение… Искам да кажа… Е, исках да съм сигурен, че това е моят пистолет, а не пистолетът на мисис Чейни.
— Но затова не е било необходимо да го изнасяте навън, след като по белега върху ръкохватката сте могъл веднага да разберете дали това е вашият пистолет, или не.
Олдридж наведе очи и замълча.
— Не е ли така? — попита Нийли. — Наистина е така.
— Още веднъж ви питам, защо взехте пистолета с вас, когато излязохте навън?
— Сигурно съм се объркал.
— Объркал?
— Да.
— Сега не сте объркан, нали?
— Не.
— Можете ли да ми изтъкнете някаква смислена причина, една-единствена! Защо е трябвало да изнесете пистолета извън къщата?
— Не мога. Мисля, че не мога… Казах, че бях объркан.
Нийли хвърли поглед към Мейсън. Адвокатът му кимна одобрително с глава и каза тихо:
— Прекратете!
— Нямам повече въпроси — рече Нийли. Олдридж, доста смутен, напусна свидетелското място.
Мейсън сграбчи ръката на младия адвокат.
— Добра работа свършихте! Когато прочетете за всичко това във вестниците, ще разберете, че репортерите ще припишат на вас объркването на Мървин Олдридж.
— Ваша милост, моля за петминутно прекъсване — каза Хамилтън Бъргър.
— Много добре — постанови съдията. — С оглед на неочакваното развитие на събитията тук, съдът ще бъде снизходителен към адвокатите. Обявявам петнадесетминутно прекъсване. След него съдът очаква доклад, който да изглади част от недоразуменията но делото.
Съдът се оттегли и неколцината адвокати, които присъстваха от любопитство, се втурнаха да поздравят Нийли.
— Чудесно наблегнахте на онзи момент, колега — каза един от тях.
— Блестяща работа! — обади се втори, докато раздрусваше ръката му. — Прекрасен разпит. Мистър Мейсън, имате ценен сътрудник.
— И аз мисля така.
Лицето на Нийли пламна от удоволствие.
Естел Нюджънт си проби път през тълпата, която напускаше съдебната зала, и мина през летящата врата в махагоновата ложа, за да стисне ръката на Нийли.
— Франк, толкова се гордея с теб! Беше чудесен!
— После се обърна към Пери Мейсън и Ивлин Бегби:
— Мис Бегби, наистина се надявам това да помогне… Мистър Мейсън, толкова сте благороден. Дадохте възможност на Франк да се изяви.
— Той се справи прекрасно! — намеси се Мейсън. Ивлин Бегби стисна мълчаливо ръката на Естел Нюджънт, после се извърна и преглътна сълзите си. Мейсън я потупа по рамото:
— Отпуснете се, Ивлин! Няма да продължи дълго!
— Мислите ли?
— Сигурен съм.
Един полицай се приближи до тях.
— Бихте ли се прибрала в помещението за обвиняемите, мис Бегби?
Тя го последва. Нийли се обърна към Мейсън:
— Тъй като повдигнахте този въпрос, за какво по дяволите е взел пистолета?
— За да ги размени.
— Какво?!
— За да размени пистолетите, надявайки се така да обърка следствието. Веднага е разбрал, че това е пистолетът, който е дал на Чейни. Знаел е, че неговият е в жабката на колата. Искал е да спести известни неприятности ма Хелън Чейни и да я измъкне от неудобното положение. Под претекст, че проверява дали неговият пистолет е на мястото си, той е отворил двата пистолета, извадил е патроните от своя, сменил ги е с четирите патрона и двете гилзи от пистолета на Хелън Чейни и е донесъл двата пистолета в къщата. Подаде ми своя пистолет, който вече е бил зареден с патроните от пистолета на Чейни. В момент, когато мислеше, че не го виждам подаде скришом заредения пистолет на Хелън, така че тя да може да ми го покаже, ако й го поискам. След това заяви, че е проверил в колата си и е установил липсата на пистолета.