Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Почакайте! — бързо я прекъсна Строн. — Не ме разбрахте.
— Но няма причина вие да не ме разберете! — отвърна му тя.
— Имате право! — намеси се с усмивка съдията. — Ще възобновя заседанието в три часа. Ще продължим оттам, където прекъснахме тази сутрин.
16
Новината се беше разнесла мълниеносно и когато съдът възобнови заседанието в три следобед, залата беше претъпкана.
Градският прокурор Хамилтън Бъргър, мъжага с гръден кош като бъчва и врат на бик, се беше заел лично със случая и сега седеше до Строн. От цялото му поведение лъхаше закана, че не е човекът, който ще позволи да си правят шеги с него.
Съдията се появи точно в три часа. Залата беше призована към тишина и Кипън с измамно мек глас произнесе:
— „Народът срещу Ивлин Бегби“. Предварително задаване на въпроси. Готови ли са страните?
— Готови — обяви Строн.
— Защитата също — обади се и Мейсън.
— Мистър Строн, в името на правилното разбиране на доказателствата, съдът иска да го запознаете най-общо с онова, което открихте на местопрестъплението.
Строн се изправи.
— Освен куршума, намерен в къщата на мисис Юнис, за който бихме желали да разпитаме мистър Редфийлд, открихме още един в стеблото на дъба. Този куршум също беше изваден от мистър Редфийлд. Искаме да му зададем въпроси и за него.
— Много добре! Мистър Редфийлд беше на свидетелския стол и въпросът, който по това време стоеше пред съда, бе дали да приеме като доказателство пистолета, за който обвинението твърди, че е оръжието на престъплението. Мистър Редфийлд, заемете свидетелското място. Вече сте положил клетва и сте определен за експерт.
Строн се изправи отново.
— Искам да ви попитам за куршума, намерен в дъба…
— Да уточним нещата от самото начало — прекъсна го съдията. — Да номерираме смъртоносния куршум с № 1, този от подпората с № 2, от дъба с № 3, а куршума от къщата на мисис Юнис с № 4. Задоволява ли ви това?
— Напълно — отвърна Строн.
— Съгласен съм, ваша милост — отговори и Мейсън.
— Чудесно! Тогава ги обозначаваме по този начин. Сега, мистър Редфийлд, вие ще говорите за куршум № 3, изваден от дъба.
— Да.
— Какво открихте? — попита съдията, изземвайки от прокурора правото му да задава въпроси.
— Ами куршум в стеблото. Беше влязъл под ъгъл, като е отчупил парче кора. Открих, че куршумът е изстрелян от въпросния пистолет, който обвинението настоява да представи като веществено доказателство № 1.
— Няма никакво съмнение, че куршумът е изстрелян от този пистолет, така ли?
— Никакво, ваша милост!
— В такъв случай имаме три изстреляни куршума от този пистолет и само две празни гилзи.
Хамилтън Бъргър се изправи тежко:
— Ваша милост! Моля да бъда изслушан по този въпрос. Мисля, че е налице съзнателен опит от страна на някого, когото в момента няма да назова, въпреки че се надявам да го сторя преди процесът да приключи, за фалшифициране на доказателствата по това дело.
— Твърде сериозно обвинение — каза съдията.
— Точно така. И мога да заявя пред съда, че именно това е причината да бъда тук сега. Искам този въпрос да бъде изяснен, за да уточним чия е отговорността!
— Много добре! Вие твърдите, че доказателствата са фалшифицирани. Мога ли да ви запитам по какъв начин, мистър Бъргър? Как е станало това?
— В момента не съм подготвен да дам отговор на този въпрос, но мисля, че доказателствата относно куршум № 1 са от по-голямо значение, отколкото тези на № 3.
Съдията се обърна към Редфийлд:
— Какво ще кажете за куршум № 4?
— Той е изстрелян от пистолет от същия вид и калибър, но не от оръжието, предлагано като доказателство.
— Сигурен ли сте?
— Напълно сигурен, ваша милост!
— Добре! — Съдията Кипън се обърна към обвинението: — Възобновете искането си до съда за внасяне на този пистолет като веществено доказателство и съдът ще…
— Ваша милост — намеси се Мейсън. — Мисля, че имам право да разпитам свидетеля по този въпрос, преди оръжието да бъде внесено като доказателство!
— Разбира се! Съдът няма да ви лиши от тази възможност, мистър Мейсън. Но при създалите се обстоятелства, съдът възнамерява да представи като доказателство този пистолет и той да премине в негово владение, така че да се изключи евентуалното фалшифициране на доказателствения материал или поне на обвиненията за това!
— Точно така, ваша милост! — вежливо отвърна Мейсън. — Приемам, че мога да започна разпита на свидетеля.