Червенокосата авантюристка

— Мисис Юнис, ще бъдете ли така любезна да ни заведете до вашата къща — отново я прекъсна съдията.

— Бих искал да видя този куршум. А през това време, предлагам сержант Холкъм да вземе стълбата, за да може мистър Редфийлд да се качи и да хвърли едно око на дъба. Сержант, обръщам ви внимание, че искам мистър Редфийлд да извади куршума, ако има такъв, разбира се. А сега да вървим, мисис Юнис!

Цялата група адвокати, съдебни заседатели и сияещи фоторепортери, които от време на време правеха по някоя и друга снимка, я последва нагоре по хълма. Дългите й нозе я носеха по стръмния склон, сякаш беше абсолютно равен. Групата премина под арката на входа, продължи нагоре по стръмната алея до гаража, после изкачи няколкото стъпала до къщата, където ги лъхна на прясна миризма на боя. В рядко използваната мансарда старата дама посочи дупката в прозоречното стъкло и наполовина стърчащия куршум в гредата. Редфийлд се захвана за работа.

— Трябва да бъдем много внимателни — каза той.

— От положението на куршума и дупката в стъклото можем точно да определим мястото, откъдето е стреляно.

Той опъна парче канап от куршума до дупката в стъклото.

— Това е посоката — обади се съдията. Редфийлд се огледа.

— Куршумът е летял около сто и петдесет ярда1.

Строн хвърли поглед през дупката в стъклото, след това огледа канапа и каза:

— Много странно… Разбира се, ваша милост, ние не поемаме отговорност за този куршум.

— Не ви моля да поемате отговорност за никакъв куршум — отсече съдията, — но определено мисля, че полицията трябва да поеме отговорността за едно задълбочено разследване.

— Но полицията не носи цялата отговорност! Най-напред се прие, че убийството е извършено на територията на общината — оправда се Строн. — И едва тогава градската полиция се зае със случая…

— Правото е изкуство — прекъсна го съдията — да се приложи правосъдие за факти, които са предварително потвърдени и са изложени в подходящ вид пред съда. Когато фактите не са събрани по съответния начин, законът попада в тъмнина… Ето защо стават и съдебни грешки. Когато това се случи, обществеността обвинява закона. А той няма никаква вина. Виновно е небрежното и неправилно проведено разследване. Искам този случай да се разследва основно. Връщам се в съда и ще възобновя заседанието днес в три часа следобед. Това ще ви даде възможност да огледате нещата от всички страни и се надявам този път по-подробно, поне що се отнася до новопоявилите се данни!

— Съжалявам, ваша милост! Следователите разпитаха мисис Юнис дали е чула изстрели! Тя не им каза за куршума…

— Защото не знаех за него — оправда се мисис Юнис. — Открих го едва тази сутрин. За каква ме мислите? Да не съм телепат? Освен това никой не ме е питал за куршум! Не ме помолиха и да огледам къщата. Питаха ме само дали съм чула изстрели! Не се опитвайте да ме изкарате мен виновна за това, младежо!