Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Да.
— Според документите, вие сте го купил.
— Да.
— Къде?
— От един магазин за спортни стоки в Нюпорт Бийч, наречен „Спортни принадлежности за голф, лов и риболов“.
— Какво направихте с този пистолет след покупката?
— Известно време го носих у себе си. После го държах у дома. Случвало се е да го оставям и в колата.
— Насочвам вниманието ви към десети този месец, знаете ли къде се намираше пистолетът този ден?
— Да.
— Къде?
— В жабката на колата ми.
— Беше ли заключена?
— Не, за нещастие! Опитвах се да я заключвам, но явно съм бил небрежен. Когато го потърсих, пистолетът беше изчезнал.
— Кога се случи това?
— Вечерта на десети.
— Какво ви накара да го потърсите в жабката?
— Мистър Пери Мейсън ми показа този пистолет и ме попита дали ми е познат. Разгледах го и му отговорих утвърдително. Бях почти сигурен, че това е пистолетът, който съм купил.
— Освен фабричния номер има ли някакъв отличителен знак, по който можете да разпознаете своя пистолет?
— Да.
— Какъв?
— Ако го огледате внимателно, ще забележите на дръжката къса резка.
— С какво е направена?
— С пила.
— Кога е направена и от кого?
— От мен, същия ден, когато купих пистолета. Отидох във фабриката, взех една пила и издълбах резката върху ръкохватката.
— Имахте ли причини за това?
— Протестирам! — скочи Нийли. — Въпросът е несъстоятелен, маловажен и безпочвен.
— Мисля, че протестът е основателен — реши съдията.
— Добре, ще стигнем до същото по друг път! — рече ядосано Строн. — Освен този пистолет тогава купихте ли още нещо?
— Да, още един като него.
— Какво направихте с другия пистолет?
— Дадох го на годеницата си, Хелън Чейни.
— Защо?
— Да го използва в случай че бъде нападната.
Мейсън се наведе към Нийли и му прошепна:
— Ще настояваме втория пистолет да бъде представен като веществено доказателство. На предварителното съдопроизводство не възразявайте срещу въпроси, които целят внасянето на нов доказателствен материал. Противопоставяйте се само срещу начина на задаване на въпросите, така че да извадите обвинителя от равновесие и да му пречите на прекалено лесния разпит на свидетеля. Оставете ги да измъкнат наяве всичко останало. Не се знае какво може да влезе в работа. Колкото повече неща каже свидетелят, когато застане за първи път на свидетелската банка, толкова по-склонен е да си противоречи след това. Мисля, че сега е моментът да отрежем клона, на който седи Мървин Олдридж.
— Кога за последен път видяхте пистолета? — продължи прокурорът.
— На девети.
— Този месец?
— Да.
— Къде бяхте на девети?
— В Ривърсайд, Калифорния. Трябваше да присъствам на процеса на обвиняемата по това дело.
Строн се намеси припряно:
— Добре познавам правилото, че обвинението няма право да представя доказателствен материал от друго престъпление. Но има случаи, при които може да се направи изключение и аз съм готов да поискам от съответните…
— В момента няма протест — отбеляза съдията.
— Вероятно ще има, ваша милост.
— Запазете аргументите си за тогава.
— За какъв процес говорите, мистър Олдридж? — обърна се Строн към свидетеля.
— Процесът срещу обвиняемата в настоящето дело, уличена в кражба. Беше оправдана. Напусна съда. Позабавих се, за да говоря с общинския прокурор и някои от свидетелите. Когато напуснах сградата на съда, я видях да стои близо до колата ми, която е открита. В онзи момент не ми направи никакво впечатление…
— Няма значение какво сте си мислел — прекъсна го Строн. — Отбелязвайте само фактите.
— Това са фактите. Тогава тя се намираше на метър-два от колата ми.
— Можете да задавате въпроси — каза троснато Строн на адвоката.
— Хайде, Нийли, разпитайте го! — насърчи го Мейсън.
— Какво да го питам?
— Каквото се сетите — посъветва го Мейсън, облегна се назад и сключи пръсти зад главата си.
— Вие купихте и двата пистолета в един и същи ден, така ли?
— Да.
— И платихте с чек?
— Да.
— После изпилихте единия, за да можете да ги различавате?
— Да.
— И оставихте белязания в жабката на колата си?
— Да. От време на време стоеше в колата. Понякога пък го носех в кобур или в джоба си.
— Защо белязахте единия пистолет?
— За да ги различавам. Помислих си, че ако някой път мис Чейни излезе с мен и вземе пистолета си, може да се получи някакво объркване.
— Сега ви разбирам. Мистър Мейсън ви показа този пистолет вечерта на десети, нали?
— Да.
— По кое време?
— Между десет и десет и половина.