Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Следващите седмици минават отново без никакво движение. През юли, след 250 часа напразно търсене, д-р Дрейк трябва да предаде радиотелескопа за други изследвания. Все пак не може да се говори за нулев резултат. Проектът ОЗМА донесе определени резултати. Преди всичко той показа, че специалните радиотелескопи могат да търсят изкуствени сигнали на чужди същества. А и опитите никак не са скъпи. Освен това бяха „картографирани“ две близки звезди. Оказа се, че в техните сфери не съществува живот или поне не е такъв, който да използува предаватели на вълна 21 см.
„Следващия път ще използуваме нов радиотелескоп с диаметър на огледалото 45 м — обявява Дрейк с енергичността на трийсетте си години. — На разстояние по-малко от 15 светлинни години има други 9 планетни системи, които трябва да се изследват.“
Спор за вълната
А ако извънземните цивилизации изпращат сигналите си в космоса не с радио-, а чрез светлинни вълни?
Нова идея измъчва физика д-р Чарлз Таунс. Не е ли възможно радиовълните да се насочват и усилват? През 1951 г. по време на една сутрешна разходка му хрумва решението на основния проблем. Три години по-късно в лабораториите на Колумбийския университет в Ню Йорк той довършва уреда за усилване на микрорадиовълни. Това е мазер, на чиято основа започват да се конструират най-точните часовници в света. През 1958 г. Таунс заедно с Шоулоу доказва, че принципът на мазера може да се използува и в областта на светлинното излъчване. В Москва до същия извод стигат академиците А. М. Прохоров и Н. Г. Басов. Първият лазер, както наричат този уред, е завършен през юли 1960 г. в САЩ от д-р Т. Мейман.
На 15 април 1961 г. Таунс и д-р Р. Шварц публикуват в „Нейчър“ статия, където още наричат лазера „мазер в оптична светлина“. „Нашите собствени мазерови методи в оптичния спектрален обхват и около него засега са в зародиш — преди година още нямахме нито един работещ апарат. През последните 10 г. изминахме бурен път на развитие. Изглежда, само благодарение на някаква историческа случайност оптическите мазери не са открити преди 30 и повече години; ако това беше станало, днес щяха да са на висока степен на развитие. Това ни навежда на мисълта, че някоя друга цивилизация може да върви по друг исторически пьт и да успее при използуването не на радиовълните, а при усъвършествуването на оптическите и инфрачервени мазери…“
Според Таунс и Шоулоу със съвременните телескопи е възможно да се регистрира лазерно излъчване на цивилизация, отдалечена от нас на няколко десетки светлинни години. При това и двамата американски физици за разлика от Кокони и Морисън смятат, че извънземното общество може да бъде приблизително на нашето ниво от развитието на цивилизацията, че между двата свята може да няма огромни разлики. Радиопредавателите за всеобщо излъчване ще изискват енерге-тични източици, каквито Земята или подобни на нея развити светове още дълго време няма да имат.
Таунс и Шоулоу предлагат две възможности за наше излъчване. Или предавателят да се изнесе извън земната атмосфера — на борда на изкуствен спътник, или на Луната. Ако това предаване се регистрира от също такъв телескоп (с диаметър 5 м) ще се вижда на разстояние до 10 светлинни години. Или пък да се свържат 23 лазера, предаващи от Земята. На планета отдалечена на 10 светлинни години, с помощта на 5 метров телескоп тяхната светлина ще може да се експонира фотографски за час и половина. Необходимо е обаче лазерните сигнали да са по-силни от светлинното излъчване на звездата — затова грижливо трябва да се подбере дължината на вълната на излъчването.
Други специалисти смятат, че лазерното излъчване ще бъде необикновено сложно в техническо отношение. Например известният електроник д-р Бърнард Оливър смята, че е невъзможно за нашата цивилизащя. През 1962 г. той отоелязва в сп. „Просийдингс ъв дъ Инститют ъв Рейдио Енджиниърс“, че междузвездното лазерно излъчване ще изисква „изключително нарастване“ на енергията.
Дрейк също изказва съмнения. Той смята, че вграждането на петметров телескоп ще бъде уникално, почти неповторимо дело и че съвременните телескопи вече са на границата на техническите възможности. Тези трудности се явяват в резултат на физически закони, които вероятно важат за цялата вселена. Осве това Дрейк е изчислил, че за „разговори“ със звездите най-подходяща ще бъде дължината на вълната 3,2 до 8,1 см. В този интервал можем да предаваме на разстояние до 1000 светлинни години — докато лазерите засега не могат да надхвърлят 10 светлинни години.