Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Възможно е най-близко до действителността да е радио-астрономът Бул, който твърди, че възникването на небесните тела и животът на тях е една от общите закономерности в развитието на Вселената.
Част втора
В търсене на развити същества
Мълчаливи звезди
Известният немски математик Карл Фридрих Гаус, който е живял в края на XVIII и началото на XIX век, смятал, че всяка разумна цивилизация би трябвало да познава Питагоровата теорема. И за да могат марсианците да разберат, че Земята е населена, той предложил в някой от огромните сибирски лесове да се изсекат широки просеки и да се засеят с пшеница. Нивите трябва да имат формата на правоъгълен триъгълник с квадрат на всяка страна. Изображението щяло да показва, че квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на катетите — a²+b²=c².
Съвременникът на Гаус, австрийският астроном Йозеф Йохан фон Литров препоръчал да се изкопаят в Сахара огромни канали с форма на геометрични образци и в тях да се налее някаква запалителна течност, която да се пали нощем. Английският бунтовник, поет и непризнат изобретател на фонографа Чарлз Грос през миналия век също обмислял възможността да се построи огромно огледало, което да отразява слънчеви лъчи по посока на Марс.
Отзвучаващите нашествия на някои владетели, нарастващите работнически вълнения в новите промишлени центрове и колониалните войни в Африка и Азия изместили тези предложения като фантасмагории. Нито едно правителство още нямало нужда от армия учени.
На вълна 21 сантиметра
През юли 1959 г. сър Бърнард Лъвъл, директор на Радио-астрономическите лаборатории Нюфийлд в Джодръл Банк, получава писмо с непознат подпис. „Уважаеми господин професоре, Вие сигурно не сте чували името ми. Затова позволете да започна с това, че току-що пристигам от университета Корнел, където съм професор по физика, за да работя една година в CERN.
Преди няколко седмици обсъждахме с колегите от университета синхротронното излъчване на астрономични обекти. Тогава съобразих, че радиотелескопът в Джодръл Банк може да се използува за осъществяване на един проект, който, предполагам, е достатъчно известен, за да заслужи Вашето внимание, въпреки че на пръв поглед напомня научна фантастика. Най-добре е да Ви изложа възгледите си по точки:
1. Животът на планетите не е рядко явление. На една от десетте планети в нашата Слънчева система (с абсолютна сигурност познаваме девет планети, някои специалисти смятат Луната за десета — бел. авт.) се е развил живот. Не е изключено, че и на Марс има някакъв живот. Слънчевата система не е единствена; може да се очаква, че останалите звезди с подобни характеристики имат съответен брой планети. Много вероятно е няколко от стоте най-близки звезди да имат планети, на които съществува високоразвит живот.
2. Много вероятно е на някои от тези планети да съществуват живи същества, по-развити от човека. При това една цивилизация, която ни е изпреварила само с няколкостотин години, може да притежава много по-съвършени технически средства от нас.
3. Да предположим, че на някоя от планетите на разстояние около 10 светлинни години съществува развита цивилизация. Възниква въпросът: как да установим контакт с тях?
Доколкото ни е известно, единствената възможност е да се използуват електромагнитните вълни, които могат да преминат през намагнетизираната плазма, изпълваща междузвездното пространство, без да се променят.
С всичко това искам да кажа, че «съществата» на тези обитаеми планети вече изпращат към най-близките до тях звезди снопчета електромагнитни вълни, които носят поредици от основните числа, с надежда да открият признаци на живот на други планети …“
В следващите редове авторът предлага на директора на най-големия радиотелескоп в света да го използува без колебание за търсене на чужди цивилизации. Нали съществата, които са по-цивилизовани от нас, разполагат с по-големи предаватели.
„Както вече споменах, възможно е всичко това да е фантазия, но ще бъде много интересно, ако се окаже, че не е…“
Ама че дързост! Лъвъл е изненадан. Радиотелескопът беше пуснат неотдавна в експлоатация — и ето вече му сервират такъв налудничав проект! Отначало си каза, че авторът на писмото, някой си Джузепе Кокони, „изобщо не заслужава внимание“. Но после бързо и кратко отговори. Отговорът, изпратен на Кокони в западноевропейския център за ядрени изледвания CERN край Женева, е отчайващ. Предлаганото изследване е свързано с много трудности, британският радиотелескоп сега има много по-неотложни задачи и едва когато определената програма бъде завършена, „може би ще имаме време за изследване на други звезди“. Писмото на Лъвъл малко изненада Кокони. Но в края на краищата той съзнаваше, че не би могъл да очаква нищо по-добро. Само че отрицателният отговор не можа да го накара да се откаже от нови планове. Още в Итака и Ню Йорк той разговаря за регистрирането на сигнали от извънземни цивилизации със своя колега Филип Морисън, който през войната ръководеше групата специалисти, създали атомната бомба в Лос Аламос. Първоначално Кокони смяташе, че за извънземните цивилизации ще бъде най-подходящо да изпращат гама-лъчи, които са много редки във Вселената. Морисън не се съгласи с него, защото тяхното предаване и приемане е много трудно. Ускорителят, който трябва да произвежда сноповете гама-лъчи, ще струва милиони долари ( ако изобщо само един бъде достатъчен), а и цената на предавателя ще се изчислява в милиони. По-изгодно ще бъде да се използуват електромагнитните вълни — да се предават радиовълни.