Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Но ако Черният камък на Елфите може да отнема чуждата магия и да я превръща в своя — внезапно се намеси Пи Ел и прекъсна разсъжденията на Уокър, — как тогава нещо, каквото и да било, би могло да я преодолее? Нашата, както и всяка друга магия, би била безсилна срещу него.
— И особено моята, която е никаква — добави ненадейно Морган, тъй че всички рязко се обърнаха към него. — Е, искам да кажа незначителна.
— Не можеш ли ти някак си да ни предпазиш от Каменния крал? — попита Уокър. — Да ни помогнеш с твоята магия?
— Не — отвърна момичето и те я зяпнаха без нищо да могат да кажат. — Моята магия е безсилна, докато вие не си върнете Черния камък на Елфите от Ул Белк. Освен това той не трябва да разбере коя съм, защото ако разбере, веднага ще ме унищожи. Ще дойда с вас и ще ви напътствам, когато мога. Ще се старая да ви помагам. Но не мога да използвам магия дори и в най-малка степен, дори и за кратко.
— А смяташ, че ние можем ли? — недоверчиво попита Пи Ел.
— Каменният крал ще подцени вашата магия. Няма да се почувства застрашен от нея.
Лицето на Пи Ел доби толкова заплашителен вид, че Уокър изведнаж се почувства влуден от мисълта, че Куикнинг крие нещо от тях. Вече беше сигурен, че крие нещо. Не че ги лъжеше, и през ум не би му минало това, но определено имаше нещо, което не искаше да им каже. Проблемът беше, че нямаше ни най-малката представа какво би могло да бъде това. Тя отново заговори.
— А има и още нещо, поради което трябва да ми помогнете. — Тя не ги изпускаше от очи. — Ако дойдете с мен, вие ще можете да постигнете всичко, което пожелаете. Уокър Бо. Аз извлякох отровата от тялото ти и ти помогнах да оздравееш. Но не мога да върна ръката ти. Ела с мен да намерим Черния камък на Елфите и ще си помогнеш сам. Морган Лех. Ти ще възстановиш магията на счупения си меч. Ела с мен. Пи Ел. Ти ще откриеш магия по-велика от тази на Шадуините. Ела с мен. Моят баща ми каза, че заедно вие притежавате ключовете, които ще отключат всички тези тайни. А баща ми знае границите на възможното. Той няма да лъже.
Тя вдигна лицето си към тях.
— Четирите земи и народът им са заплашени от Шадуините. Но също толкова са заплашени и от Ул Белк. Средствата да бъде сложен край на едната заплаха ще се намерят като се сложи край на другата. Черният камък на Елфите е талисманът, който може да сложи край и на двете заплахи. Разбирам, че все още ви е трудно да разберете това; разбирам, че не мога и да ви го обясня. Не зная дали ще успеете в това търсене. Но аз ще дойда с вас, ще живея или ще умра с вас, ще успея или ще претърпя крах заедно с вас. Ще бъдем свързани завинаги, каквото и да се случи.
Както сме свързани вече, помисли си Уокър и отново се учуди защо продължаваше да има такова чувство.
Наоколо цареше кристална тишина. Никой не искаше да я наруши. Имаше още незададени въпроси, които очакваха своя отговор. Имаше още съмнения, страхове и лоши предчувствия, които трябваше да се преодолеят. Бъдещето, което им се виждаше ясно преди седмица, сега ги очакваше тъмно и несигурно, път, който можеше да ги заведе където си поиска. И в края на този път ги чакаше Ул Белк, Каменният крал, когото те трябваше да намерят. Вече бе решено. Никой не беше го казал, но беше решено. Такава беше силата на магията на Куикнинг, магическа власт, която тя упражняваше над животите на другите, магия, която не само бе върнала към живота онова, което се смяташе за мъртво и свършено, но също бе освободила надеждите и мечтите на живите.
Това се случваше и сега.
Морган Лех започна да си представя как ли ще се чувства, ако може да си възвърне Меча на Лех. Спомняше си как се чувстваше, когато магията му бе в негова власт. Пи Ел започна да си представя каква би било да притежава оръжие, на което никой не би могъл да устои. Спомни си усещането, когато използваше Стиела. Чудеше се дали ще бъде същото. Но Уокър Бо мислеше не толкова за себе си, колкото за Черния камък на Елфите. Той си оставаше ключът към всички затворени врати. Можеше ли Паранор да се върне? Можеха ли да се върнат отново Друидите? Това бе задачата, която Аланон му бе поставил, част от онова, което трябваше да се направи, за да бъдат унищожени Шадуините. А сега, за първи път откакто сънищата го бяха споходили, той искаше те да бъдат унищожени. Нещо повече, той искаше да участва в унищожението им.
Той погледна Куикнинг в черните й очи и му се стори, че тя чете мислите му. Друидско умение. Вълшебен дар.
И най-неочаквано, шокиращо за самия него, той си спомни къде я бе срещал преди.
Късно тази нощ той отиде при нея да й разкаже. Не се реши изведнаж. По-лесно му беше нищо да не й казва, защото с разказа си излагаше на риск тяхното ново приятелство и своето участие в похода към Елдуист. Но мълчанието в случая бе равносилно на лъжа, а той не можеше да направи това. Тъй че почака, докато Морган и Пи Ел дълбоко заспят, докато нощта обгърне всичко в тъмнина и времето забави ход и мудно запълзи, после безшумно стана изпод одеялото, още скован и с болки след преживяното изпитание и прекоси осветеното от огъня пространство до мястото, където го чакаше тя.