Друидите на Шанара

Черните й очи сякаш виждаха през него и той с усилие отмести поглед.

— Аз се съмнявах в него — продължи той, и все по-трудно му ставаше да намира думите си. — Съмнявах се в целите, които преследва, обвинявах го, че служи на интересите на Друидите. Не исках да имам нищо общо с тях. Но любопитството ме накара да тръгна да търся Черния камък на Елфите. Реших да узная къде е скрит. И отидох при Гримпонд.

Той вдигна отново поглед към нея и този път не го отмести.

— Показаха ми се три видения. И трите свързани с мене. В първото видение аз стоях начело на групата, която отиваше в Рога на Пъкъла да срещне духа на Аланон и заявих, че по-скоро ще си отрежа ръката, отколкото да помогна на Друидите да се върнат. Видението ми се надсмиваше за думите и ми показваше самия мен с вече изгубена ръка. И ето че наистина я изгубих цялата.

Гласът му потреперваше.

— Третото видение в случая няма значение. Но във второто аз стоях на върха на един хълм, от който се виждаше целият свят. Едно момиче беше до мен. То загуби равновесие и протегна към мене ръка. Но аз я отблъснах и то падна. Момичето, Куикнинг, беше ти.

Той зачака нейния отговор, тишината изпълваше разстоянието между тях и на Уокър започна да му се струва, че вече нищо не ги разделя. Куикнинг нищо не каза. Тя само го гледаше и чертите й не изразяваха иищо.

— Значи ти си знаела за Гримпонд! — възкликна той ужасен.

После я видя да затваря очи и осъзна, че мисли за нещо напълно различно.

— Това е един изгнан дух — каза тя.

— Който говори загадъчно и лъже, но в някои случаи казва и истината, макар и по заобиколен начин. В първото видение той не излъга — ето че ръката ми я няма. Нямам желание същото да се случи и с твоя живот!

Тя леко се усмихна, едва помръдна крайчеца на устните си.

— Ти няма да ми причиниш зло, Уокър Бо. От това ли се страхуваш?

— От видението — повтори той.

— Това е видение и нищо повече — нежно го прекъсна тя. — Виденията са също толкова илюзорни, колкото и истината. Виденията ни подсказват някои възможности, но не си служат с абсолютни стойности. Ние не сме обвързани с тях; те не определят какво ще се случи. Особено виденията на същество като Гримпонд. Той изкушава с лъжи; той мами. Страхуваш ли се от него, Уокър Бо? Не, не и ти. Нито пък аз. Моят баща ми казва какво ще се случи и това е достатъчно. Ти няма да ми причиниш нищо лошо.

Лицето на Уокър бе изопнато и измъчено.

— Но той може и да греши; може да не вижда всичко, което предстои.

Куикнинг тръсна глава, протегна тънката си ръка и докосна неговата.