Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Махалата и специално нашата улица със старото име „Трапезица“ стана обект на вражески домогвания. Ще ме питате защо (Твърдината на Търновград беше хълма „Трапезица“, а на Враца — улица „Трапезица“). Именно на нашата улица бе проведен първия ленински съботник, на който извадихме римския калдаръм, но и днес — 55 години след него тя стои разровена без прекрасния калдаръм.

Улицата ни е дала на България достойни чеда — трима лекари, един оперен певец, един бизнесмен, секретарка на съда, трима майстори от задругата, двама директори, двама народни будители, един национален герой — антифашист, трима репресирани и други знайни и незнайни. Представител на нашата улица има в град Пърт (Австралия). Това е видния бизнесмен Иван Пипиката. Ще прекратя с достойнствата ни, защото няма да ни стигнат стотици листа да ги опиша. Всички от махалата си живеехме тихо, кротко и задружно, без разлика на пол, възраст и вероизповедание. Лоши хора ни завидяха и започнаха злините за нас. Най-напред прекръстиха улицата на „К. Николов“ След това започнаха репресиите срещу турците, които не изтраяха на този терор и се изселиха. Останахме ние „рязаните“ и голямо тегло изтеглихме. После събориха минарето на джамията, на прокрива й поставиха петолъчка и я направиха обществен клуб „Джам бар“. Освен като обществен клуб тя послужи и като комунистическа черква, защото в нея опяха тленните останки на шивача Кото и Борко Бамбачо. Последният беше виден комунистически функционер в махалата и бивш съдържател на кафене „България“(Стефанакиевото). Национализираха фабриките, водениците и кръчмите, с което се целеше да се сломи духа на кемерчани, но това не стана. Като израз на недоволството бе атентатът на влака в местността „Кълни дол“. Всички атентатори бяха осъдени от съда като политически престъпници на различни срокове тъмничен затвор. Терорът и гоненията не дадоха почти никакъв резултат. Малко време след атентата бюстовете на вожда на световния пролетариат Сталин, вожда на българския народ Димитров разбиха носовете си в бистрата пенлива река Лева. Въпреки неимоверните усилия „престъпниците“ не бяха открити. Това наложи властимащите да приложат нова тактика — тази на Троянския кон. Тя се състоеше във вкарване на чужди хора в нашите семейства. Най-удачни за целта се оказаха „джуруляците“. Те навлязоха между нас и станаха роднини, защото „влезнааме чирво у чирво“, както се казва по нашата улица. В резултат на тази тактика, докато ние се усетим, всички моми от махалата бяха измамени и омъжени за джуруляци.